189642 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.66241| EUR 1.95583| GBP 2.16509|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Политологът Мария Пиргова: Избори 2011 са недемократични, ГЕРБ сля партия и държава

27 октомври 2011, четвъртък / 11:41; Огнян Касабов; Коментари: 0
Send to Kindle
Политологът Мария Пиргова: Избори 2011 са недемократични, ГЕРБ сля партия и държава

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с д-р Мария Пиргова, дългогодишен преподавател по политология в СУ „Св. Климент Охридски", доцент в катедра „Политология".

Прогнозите на социологическите агенции за резултата от първия тур на президентските избори се оказаха верни. Кои според Вас са най-важните фактори, които ще определят дали тандемът КалфинДанаилов ще успее да опровергае прогнозите за втория тур?

Факторите за обръщане на изборния резултат в полза на КалфинДанаилов са многопосочни. Едно от първите условия е българското общество да разбере, че концентрацията на власт в една политическа сила – ГЕРБ, и още по-силно, в една личност – тази на министър-председателя Бойко Борисов, е крайно опасна за държавата. Загубва се смисълът на разделението на властите и се подрива духът на конституцията в България, които и без това досега партия ГЕРБ и нейният лидер ясно показаха, че не уважават.

Електоралните фактори са избирателите на ДПС, степента на мобилизация на БСП, но също и гласовете на автентични десни от старото СДС, които ценят демокрацията. Ако тези групи се мобилизират, може да се очаква и обрат. Но това е малко вероятно.

Неблагоприятен фактор е слабостта на ръководството на БСП. То не показва достатъчно убедителна сила, която категорично да се противопостави на политиките на ГЕРБ.

ГЕРБ бележи безпрецедентно стабилно ниво на подкрепа (както на президентските, така и на местните избори) след 2 години управление и неблагоприятна икономическа картина. Как си обяснявате този факт?

Бих казала, че партия ГЕРБ трескаво се готви за избори, откакто дойде на власт през 2009 г., вече две години – с много популизъм, с демонстрация на сила, с внушаване на страх. Ще дам само един пример: ГЕРБ концентрира в себе си много власт над свободните предприемачи в България. В обществото няма социална група, която реално да се противопостави на икономическата политика на ГЕРБ.

За някои избирането на Плевнелиев като кандидат на управляващата партия би дало повече стабилност на вътрешната политика в България. Според други избирането на кандидата, неизлъчен от ГЕРБ (в случая – Ивайло Калфин), би създало предпоставки за баланс в управлението на страната. Кой вариант според Вас е по-добър за България и защо?

За мен по-добрият вариант категорично са балансите във властта, баланси както във вътрешната, така и във външната политика. Росен Плевнелиев като човек и евентуално като президент не би могъл да се еманципира от изпълнителната власт и лично от Борисов.

Според Вас честни и свободни ли бяха Избори 2011 предвид масираната информация за купуване на гласове и безброй други нарушения (красноречив пример: местният вот в София)? Защо според Вас основните действащи лица не привлякоха повече внимание върху тези проблеми?

Изборите 2011 не бяха демократични. За това говорят редица факти. Страхът в обществото е достигнал нечувано високи нива. След първия тур на изборите над 40% от хората не отговаряха на социологически въпроси от страх. Това се случва за пръв в годините на българската демокрация. Управляващите си позволиха да слеят партия ГЕРБ с държавата в лицето на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който стана официален шеф на предизборната кампания на ГЕРБ. Организацията на изборите лиши от избирателни права немалко хора, които бяха живели в чужбина или просто не можаха да дочакат своя ред на огромните опашки в избирателните секции.

Преди изборите се чуваха коментари, че президентските избори създават една приятна фасада на безинтересна политическа коректност, скриваща яростната и безскрупулна борба около провеждащите се едновременно с тях местни избори. Според Вас случилото се на първи тур оправдава ли това наблюдение?

В голяма степен президентските избори прикриха много негативни практики, които се ширят при провеждането на местните избори – купуването на гласове, контролирания от работодателите вот по места и пр. Все пак трябва да се отбележи, че въпреки многото нарушения в деня на изборите те минават мирно, без физическо насилие и при относително добра политическа култура на избирателите, които трябваше да се справят със сложно гласуване.

Успех или неуспех е представянето на Меглена Кунева на президентските избори? Предвид това, че някои анализатори заговориха за потенциала за едно ново центристко, либерално политическо движение около нея, как виждате нейното политическо бъдеще в България?

Определено Меглена Кунева се представи силно. Нейните 14% са повече от очакваните. Но тя събра протестен вот, а той не може сам по себе си да определи политическо пространство. Аз мисля, че нейните избиратели не са готови да я последват в нов политически субект. Заедно с това около Кунева има много амбициозни бивши политици от НДСВ , които искат да се върнат в политиката с нея. Вероятно те ще се опитат да организират нова партия, но аз мисля, че това ще бъде много трудно.

Какво говори резултатът от местните избори за степента, в която влиянието на Ахмед Доган и ДПС върху етническите турци в България се запазва или отслабва?

Електоралното поведение на ДПС както в предизборната кампания, така и на самите избори показа висока мобилизация и контрол от страна на Ахмед Доган върху партията. ДПС продължава да се затваря, но Доган не губи съществено влияние след раздялата с Касим Дал и опитите му да разцепи турското малцинство в България.

Можем ли да говорим за опасна концентрация на власт и за съществени недемократични прояви на властимащите в България? Ако да, защо според Вас избирателите не реагират съответно на това?

Вече подчертах, че за мен недемократични тенденции в България има. Управляващите са типични популисти, които не се съобразяват с институции и конституция. По-сложен е въпросът защо избирателите не реагират. Вероятно защото интелигентната част от обществото се сви и отдръпна от политиката в хода на прехода. Много хора са уморени и разочаровани. Причината е и в това, че икономическата власт в България е свързана с управляващите, има сериозен монопол в редица браншове. Важен е монополът върху пресата, на практика в България няма независима преса. Изборите и политиката вече редовно се оставят в ръцете на по-слабо образованите, а те се водят лесно от популисти.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО