Човекът, който издига пилона на Рожен: Който иска да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси, бил съм в казарма

111-метровият пилон с българския трикольор на Рожен разбуни духовете в обществото. От 2 юни пилонът "Рожен" вече има учредено право на строеж на "фундамент със застроена площ 256 кв.м и пилон с височина -111 м с диаметър основа 3 м и тегло 110 т". Идеята и проектът имат както стотици възторжени последователи, така и и силни критици. Към момента не са открити еконарушения по проекта.

Симеон Караколев е организатор на кампанията за изграждането на съоръжението. Той е роден на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица. Създател на Сдружение "Рожен - наследство в бъдещето", с което цели да възроди Роженския събор - традиция със 100-годишна история, популяризираща родопската песен, бит и култура.

Той е моторът на кампанията за издигане на пилона на Роженските поляни в Родопите, който ще бъде официално открит на 13 юли. Вижте интервюто му пред Епицентър:

-Г-н Караколев, паметник на Обединението – Пилон „Рожен“, който ще извиси българският национален флаг на Роженските поляни в Родопите в средата на юли, е родобюлива инициатава, която събира много почитатели и дарители. Но среща и отпор. Защо г-н Караколев?

- Антагонизмът е превзел обществото ни навсякъде. Днес няма тема, която може да срещне обединение на националния интерес. Няма! Голяма част от хората, които срещам или с коментари в публичното пространство, сякаш се срамуват да се нарекат българи. Те не усещат какво е това „род” и „Родина”. Има някакъв страх или пък е слугински манталитет да изкрещиш: „Аз съм българин!”.

- Чета критики, че издигането на 111-метров пилон е „комплексарщина“, по-добре било да се засадят дръвчета накъде.

- Който иска да сади дръвчета. Аз нямам никакви комплекси! Тези, които пишат това, не са били в казарма и не знаят какво е вълнението да се изправиш пред знамето и да кажеш: „Заклех се!”. Това значи да декларираш своята готовност за саможертва. Те не го разбират.

- По принцип знамето обединява. В цял свят е така, дори в Америка. Защо в България дори и знамето не обединява?

- Америка е страна, в която американското знаме присъства навсякъде, там също има такива монументи с флагове. Това, което правим на Рожен, не е просто пилон със знаме, то е монумент. Ние почитаме с него, първо загиналите за освобождението на Родопите - 111 години, обвързваме 111 метра височина с тази годишнина. Точно на поляните, където монтираме този монумент, е минавала граничната бразда, разделяла българите преди 111 години. "Рожен" е приеман като събор-обединител и аз съм сигурен, че ще продължава да бъде такъв, въпреки всичко и въпреки всички.
Но да се върнем на това, че в САЩ са патриоти - не вярвам при тях да се появи такава дискусия, ако решат да издигнат знамето си на 111 метра. Да, ние сме бедни и някои казват – защо тези пари не се пренасочат другаде. По-лошото е, че ние сме бедни духовно Това е по-страшното. Ние сме обезверен народ! 500 години години този народ не е имал тяло, не е имал държава, но е имал дух. Сега този народ има тяло, но няма дух. И никой не говори за това, защото тази тема не е удобна. Българската армия, за която всички говорят, не е била съставена от интелигенция, а от обикновените войници, които са вярвали в идеали, имали са дух. Армията ни не е печелила с голямото си, модерно въоръжение, а е печелила битките си с дух. Е, този дух в момента е заспал.

- И смятате, че с този пилон в небесата може да разкъсате „тъмнината, легнала над страната ни“ и да събудите духа?

- Да, вярвам, че този монумент може да разкъса тази тъмнина, която е налегнала над страната ни във всеки аспект – и духовно, и политически, и икономически, и социално. Това може да бъде нов стимул, тласък. Стотици подкрепят тази инициатива, малцина са тези, които не вярват в нея, но пък те много гласовити. Едни събират капачки за благородна идея, аз и моят екип решихме, че искаме да я насочим нашата позитивна енергия към знамето, защото то е този обединителен фактор.

В случая обаче то се явява трибуна за духовно изтощени хора. Някои казват: „С какво знамето ще помогне на българите”, други казват: „Аз отдавна живея в света, България за мен е просто място, където съм се родил и си идвам тук периодично, не ме интересува какво ще е знамето”. Ето това бездушие виждам и в част от тези т.н. социалноактивни индивиди в публичното пространство, които изливат гнева си в социалните мрежи. За тях си мисля, че ако бях обявил, че ще сложа знамето на ЕС, може би нямаше да срещна такъв „отпор”. Но ние сме правова демократична държава, където всеки може да си изразява мнението свободно. И ние изразяваме нашето по такъв начин – освен чрез духовния аспект, има и материален и искаме това да остане за 100 години и за повече. Технически това съоръжение може да издържи и над 100 години, проверява се периодично.

- Очаквахте ли такава гневна реакция?

- Ако някой сега ми каже кое е това, което е общоприето и не среща разногласия у нас, свързано с националното ни самочувствие – бих му свалил шапка. Националният ни празник ли го прави? Не! Историята ни ли го прави? Не, и тя е противоречива. Ние в момента нямаме национален идеал. Това е лошото! Да, разбирам, че „наведена глава, сабя не я сече”. Но в случая наведените не се сърдят на тези, които са ги навели, а се сърдят на тези, които са се изправили. Какво лошо има в това да правиш подобни монументи, свързани с националния ни символ – знамето, да се превърне в национална политика? И така да възпиташ в подрастващите национално самочувствие. Такива монументи има по цял свят, където хората уважават традициите си, националната идентичност и история

- Какви хора ви подкрепят, кои даряват?

- Много са . Това ни зарежда адски много. Хората в малките населени места, животновъдите – те се радват на подобно нещо, въодушевява ги. Звъняха ни всякакви хора – възрастни, пенсионери, военни, които изразяваха и писмено, и по телефона се обаждаха да ни поздравяват и най-вече за смелостта да предприема подобна инициатива. България има нужда от това. Неслучайно, като слоган на кампанията сложихме и цитат от Вазов: „България заслужава да се потрудим за нея”.

Защото пак ще го кажа - не е израз на национално самочувствие и гордост дървета да засаждат всички. Тъжно ми е, когато срещна нихилизма - това безродие, отстъплението от принадлежността към род и родина и то от хора, които са на високо положение. Тогава разбирам, че този национален нихилизъм е заразен. И идва вътрешният ми протест - не трябва да позволяваме като общество това да ни завладее, защото рискуваме след време поколенията, които идват след нас да не се припознават вече като българи.

- Чия ще бъде собствеността на този пилон и как ще се поддържа?

- Теренът е собственост на фондацията, след като изградим съоръжението ще предоставим всичко на държавата – вече говорих с кмета на Смолян и с областния управител – те изразиха готовност собствеността да бъде на държавата. Това като имущество са два различни типа. Пилонът е движима вещ, може да бъде демонтиран. Докато земята е частна - площадката, която ще дарим, е около 300 кв. м. Оттам-нататък трябва да се прецени дали е необходимо да се правят съоръжения, свързани със сигурността като заграждения. Нашата цел е освен всичко останало това да стане и туристическа атракция.

- Къде се изработва в момента пилонът?

- В България такъв пилон не може да се изработи, затова се изработва извън България. Вече е готов, в момента минава на процедури по галванизация и боядисване. Изработен е от стомана. Целият пилон тежи 110 тона, транспортирането ще стане с 11-12 композиции – 3 извънгабаритни и 8-9 стандартни тира. Ще дойде в края на юни в България. Директно на поляните ще се разположи и ще се подготвя за монтаж. Там ще бъде монтиран специален кран - 350-тонен на провдивска фирма, който сега пристига в България и това ще бъде първият му обект. Около 3-4 дни ще продължат монтажните дейности, на такава височина е важно да няма вятър.

- Много критики има за бетона, който се излива в основата на пилона.

- Бетонът, който ще бъде вложен в площадката, се равнява на бетона на един семеен хотел. Казвам го, защото знайни и незнайни се упражняват по темата за бетона. В момента в България има над 100 изоставени в планините многоетажни хотела само с бетонна конструкция, от друга страна се изграждат още 100 нови хотели също в планините. Фундаментът на пилона ще бъде под земята, над нея ще е ливада. Всичко ще бъде под земята, по никакъв начин не се нарушава екосистемата, не се изрязва нито едно дърво, не се унищожава нито един хабитат на животно. Просто копаеш една дупка, вкарваш нещо, все едно един камък и я зариваш. Това е.

- Къде се тъче знамето?

- В Първомай. Ще бъде ушито до края на месеца. Ще се с квадратура 1110 кв.м. – над един декар, с тегло около 200 кг.

- От каква материя е?
- От специален плат, който е по-дебел с тегло 160 гр./кв.м.,

- Какво ще се случи на 13 юли?

- Преди 13-ти трябва да направим няколко репетиции по издигането на знамето, за да се провери как работят механизмите на знамето, да видим за колко време се вдига, защото всичко това е свързано после с церемонията по откриването. На 13-ти започваме от 18.00 ч. програмата по откриването – изпълнения на ансамбъл, слово за буквите, това ще се преплита режисьорски от нашия добър режисьор Борис Радев, който е подготвил доста интересен спектакъл. Ще има спектакъл част с емблематични български песни. После участие на живи картини, които пресъздават историята на България, ще има LED стени за наблюдение, така че всички да могат да виждат какво става на сцената. Пристъпваме към церемонията с българчета от различни общности в други държави, които да изпълнят химна, това е препратка, че те са нашето наследство в бъдещето. И същинската церемония, самото издигане на знамето, което ще бъде около 20-30 минути. Точното време по изгигане ще се прецени след репетициите – знаме от 1110 кв.м. не е издигано досега и затова ще видим как ще се случи на репетициите. Около 21.30 ч. веднага след издигането ще има мощен пироспектакъл и след него започва концерт на Лили Иванова. След концерта приключва церемонията по издигане на знамето и съответно на следващия ден започва Роженския събор.

- Цялата инициатива е под патронажа на президента Радев. Той ще има ли участие в церемонията?

- Предполагам, че ще присъства, би следвало да има и реч. Подобно национално значимо събитие неминуемо трябва да мине под патронажа на държавния глава и той и неговият екип би следвало да прецени как ще се включи в самата церемония.

- Понеже става дума за издигане на флага, ще има ли присъствие на военна част?

- Да, поканили сме представителния духов оркестър и очаквам те да се отзоват на нашата покана, защото все пак това не се случва ежегодно в България, даже не се е случвало никога досега.

- Колко души очаквате на поляната?

- Между 50 – 70 000 души. Изтегляме от 18.00 ч. самата програма, за да може хората да не се струпват по едно и също време, а да има едно плавно присъствие, но капацитетът на поляната, които очакваме да бъде запълнен, е около 70 000 души.

- Изненадите, които сте калкулирал?

- Има една, която ще стана ясна може би в деня на откриването. Но за подобен тип събития изненадата не е най-доброто нещо.

- Аз имах предвид неприятните.

- Не знам какво да очаквам. В България всичко е възможно. Подобно събитие става с друга подкрепа, не само материална. Може би след откриването, за да не звучи предначертано всичко,ще разкажа и за документалния филм, които планирам да пусна за стъпките, които направихме, за да се стигне до реализирането на този проект. Ще кажа, че мен няма случайни неща. Тази сила ме среща с хора, с които сме съмишленици. Аз може да съм инициатор, но много хора участват в реализацията на този проект. Когато нещо има да се случва, то се случва.
Негативизмът няма да слезе скоро от дневния ред и на политици, и на интелектуалци, и на общественици. Но точно с такива инициатива това може да бъде минимизирано.

В много хора в момента се възражда импулсът за самосъхранение, битката за духа, когато я има в общество, то винаги ще излъчи хора, които да отстояват борбата за българското. Стотици хиляди хора, може и милиони да станат, когато минат през тези поляни и видят този внушителен патриотичен символ, ще трепне нещо в тях, то ще отключи емоции, ще ги накара да се замяслят за няко неща. И може точно това притеснява онези, които не искат да видят в небесата българския фраг. Ако се върнем назад, българите винаги са били одухотворен народ. Имали са връзка с боговете. Тази връзка е била силна. Както и връзката с буквите. Това са неща, които малко хора могат да си обяснят. Осъзнаването – всичко това е процес.