Иван Пещенски, който пребори рака, превръща в лична мисия откриването на правилното лечение

Иван Пещенски превръща собствената си победа над левкемията в кауза. След като преживява две трансплантации - в България и Германия и успява да пребори коварното заболяване, той решава да се посвети на мисията да помага на други хора с тежки диагнози. Това го отвежда към НМ Дженомикс - компания за генетични изследвания в България, където работи като продуктов мениджър в отдел "Онкология". Компанията предлага генетични тестове, които могат да бъдат от полза на пациента като съкратят времето за търсене на правилна терапия. Именно персонализираната медицина и генетичните тестове са новите тенденции в лечението и превенцията на заболявания.

Кои са най-новите иновации в лечението и диагностиката на онкологични заболявания?

Все по-голяма роля в определянето на терапевтичния план на онкоболен пациент имат генетичните изследвания, които според това, какво е открито или не е, могат да насочат лечението към определени лекарствени продукти. Относно диагностиката, могат да твърдя, че най-добрият вариант е тя да е ранна, което може да бъде постигнато с повече профилактични прегледи и изследвания.

Кое е по важно - навременна диагноза или правилното лечение?

Със сигурност най-важното е точната диагноза. Това би довело до правилно лечение. Заради това винаги съветвам хората, свързали се с мен, дали от личен контакт, дали от работата ми в „НМ Дженомикс“ да потърсят второ мнение за поставената диагноза.

На какво се дължат зачестилите онкологични заболявания при децата?

Не мога да твърдя категорично, защото не съм специалист в тази област и със сигурност, ще трябва да се направят доста проучвания, за да имаме точен отговор. Личното ми мнение е, че повишаването на заболеваемостта е съвкупност от промяна на ежедневие, вредни навици, лошо качество на хранителни продукти. Всичко това води до намаляване на защитните функции на имунната система, което е предпоставка за развитие на заболяванията.

Посещава ли българинът достатъчно често кабинета на лекаря за редовни профилактични прегледи?

Не! И това е основен проблем на българското здравеопазване.

За какво трябва да внимаваме - можем ли да кажем кои специалисти, какви изследвания и колко често трябва да правят мъжете и жените?

Това е регламентирано до някаква степен. Редовното спазване на препоръките на общопрактикуващите лекари, които имат набор от изследвания и прегледи, които периодично да се извършват, могат да са достатъчни за откритието на проблем, който да ни насочи към по-тесни специалисти.

Как влияе околната среда и начинът на живот на онкологичните заболявания?

Двете са съществено. Важно е да разберем, че ще е много трудно да се преборим с някои особености на природата и в тези случаи, може да се постараем да се предпазим, но не всичко зависи от нас. Относно начина на живот, вече съм 100% сигурен, че с малко повече воля, можем да предоставим на организма ни достатъчно комфорт, което да ни предпази от определени заболявания.

Берем ли плодовете на ядрената катастрофа в Чернобил? Има спекулации за увеличаване на случаите на рак у нас след това?

Възможно е. Едва ли някой би искал да използва само това като отправна точка за по-голямата заболеваемост, но може да е една от причините.

През 1900 г. само 5% от хората с рак са имали 5-годишна преживяемост, а 90 г. по-късно дялът им е 50%. На какво според Вас се дължи това?

Това е факт, поради непрекъснато развиващата се медицина.

Алтернативна медицина - за или против?

Определно за, но в определени количества! Смятам, че когато имаме доказано заболяване, за което има регламентирано и изпитано медикаментозно лечение, тогава алтернативната медцина, трябва да има подържащ или подпомагащ характер, а не да е основен метод за лечение.

Кога е опасно да комбинираме медицината с алтернативни методи?

Конкретен случай не мога да назова, но със сигурност, комбинацията не винаги ще е от полза. Аз лично бих предпочел, ако има доказани терапевтични методи от традиционната медицина да използвам тях.

Кои са най-честите видове рак при мъжете и при жените? Защо?

Определено най-често при жените се появява рак на млечната жлеза, а при мъжете - рак на простата и колоректален карцином. Често срещан е и ракът на белите дробове е често срещан и при двата пола. Причините са комплексни, както начин на живот, така и наследствена обремененост.

Има ли превенция? Каква е тя?

Разбира се. Честите профилактични прегледи при различни специалисти, мога да „хванат“ заболяването в ранен етап и терапевтичният план да е много по-щадящ, в сравнение със заболяванията, които са открити в по-късен етап.

Каква е ролята на фамилната обремененост?

Бих казал, че знанието за наличие на такава обремененост е важна за опазването на здравето ни. Всеки нормален човек, би ходил на по-чести профилактични прегледи, когато се знае, че има обремененост. Много хора се страхуват да знаят за наследствената обремененост, но те трябва да са наясно, че наличието на такава не във всички случаи означава развитие на онкологично заболяване.

Докъде се простират възможностите на медицината?

Донякъде, за всеки пациент е индивидуално, но е възможно, всеки пациент да увеличи, това „донякъде“, с повече грижа за себе си и вяра в излекуването.

Напоследък имаше голям проблем с лекарствата за онкоболни - на какво се дължи и има ли решение?

Тук се надявам, че ще прескочим темата за морала на лекари, болници и доставчици на медикаменти и няма да обсъждаме възможностите да се използват „на документи“ една доза медикамент за няколко болни. Помните, че имаше такова разследване. Не искам да вярвам, че човешкият живот е за търгуване. Дано не съм наивен. Трябва всеки замесен в лечението на болен, независимо от диагнозата, да полага максимални усилия за положителния изход на заболяването.

Препоръчвате ли консултация с психолог при поставяне на тежката диагноза "рак"?

Да. За някой болни, това може да е много полезно, както и за близките на пациента.

Кои са най-честите причинители на онкозаболяванията?

За мен, без да съм тесен специалист, най-честият причинител е спадът на имунната система на организма.

Оптимистични прогнози?

Аз винаги съм оптимист. Медицината се развива, всеки ден сме свидетели на нови постижения, което ме води към мисълта, че в бъдеще ще имаме повече лечими заболявания.

Кога и как разбрахте, че сте се срещнали с едно от най-коварните заболявания?

През 2018 година. След седмица на различни симптоми, бях приет в болница със съмнение за бронхопневмония, но за съжаление, окончателната диагноза се оказа друга.

Какви симптоми Ви насочиха към лекар?

Висока температура, отпадналост и затруднения за изпълнение на ежедневни дейности.

Каква беше Вашата диагноза?

Остра миелоидна левкемия, висок риск.

Ходехте ли често на редовните профилактични прегледи?

Взех си поука и вече не пропускам профилактичен преглед, както в България, така и в Германия, където се наложи да бъде продължено лечението ми.

Какво си помислихте първо?

Първоначално ме обхвана страх, но в последствие се поинтересувах, какъв може да е изхода от това заболяване, защото не бях запознат с него и си поставих цел – да се преборя!

За кой е по-трудно - за пациента или за близките?

За всички е трудно.

Къде намерихте подкрепа и опора?

В жена ми, която е изключително силна. Както и в дъщеря ми, тя ме караше да вярвам. Те ми даваха сили. Във всичките ми роднини, приятели и колеги, които направиха всичко възможно да повярвам, че заедно ще се справим. Д-р Явор Петров и д-р Ива Станкова, които направиха и невъзможното да оцелея! Срещнах много доброта и съм благодарен на всички, които са ми помогнали!

Смятате ли, че трябва да има задължителна консултация с психолог след чуване на диагноза "рак"?

Предполагам, че всеки има начин на възприемане на такива изпитания. Аз лично, нямах остра нужда от такава консултация или поне не съм осъзнавал, че я имам, но смятам, че такъв подход е задължителен, не само за пациента, но и за неговите близки. В по-развитите страни, има цели отдели от специалисти, които се занимават единствено с роднините на пациента.

Като кинезитерапевт, гледахте ли по-различно на диагнозата?

Не мога да съм сигурен, че работата ми тогава ми е помогнала да гледам по-различен начин. Със сигурност, беше много неприятно изведнъж да преминеш от другата страна, от специалист, които помага за лечението, да се превърнеш в пациент.

Като човек минал по този път, какво съветвате хората, които тепърва се сблъскват с тази диагноза?

Да вярват, че ще успея! Възможно е да е много трудно, но винаги има надежда!

Какво си спомняте за изминатия път сега, когато погледнете назад?

Често със жена ми и приятели се връщаме към тези моменти. Спомням си, и хубаво, и лошо. Според мен, не трябва да забравяш, какво и как ти се е наложило да преживееш, за да се научиш да се радваш на малките неща в живота. Радвайте се на малките неща, те са истински.