188803 статии       |       382 интервюта       |       1521 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.72441| EUR 1.95583| GBP 2.18151|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

ГОРЕЩА ТЕМА: Удължават извънредната епидемична обстановка,Ананиев с ред заповеди още днес
Размер на шрифта:   

Щом ни захлупят мъгли, спасението е на юг-югоизток (потапяне)

8 декември 2015, вторник / 23:50; Лили Тодорова; Коментари: 0
Send to Kindle
Щом ни захлупят мъгли, спасението е на юг-югоизток (потапяне)
Снимки: Лили Тодорова и дайвинг клуб "Marine Science"

Както си оглеждате зимния гардероб и преценявате доколко са надеждни ботите срещу настъпващата киша, ще ви предложа да погледнете малко по-далече от пряката видимост. Защото спасението от настъпващата зимна меланхолия не е в пъстрите шалчета и пуловери.

Те са за по-нататък, за снега. Сега е време да обобщим годината и какво по-добро решение може да има от това да се гмурнем отново в морето, да съживим летните ласки и соления вкус, носещ здраве и тонус...

Тази идея е по-лесно изпълнима, отколкото ви подсказва здравият разум. Въпрос на готовност за географска корекция. Посоката е юг-югоизток, времето - само няколко часа. По плажовете на Червено море сезонът започва именно сега, през ноември-декември.

Не че ако отидете там през лятото, някой ще ви изгони, но температурата все пак е важен елемент за комфорта.

Тръгвайки от София късно вечерта, с бърза връзка в Истанбул турските авиолинии ни доставят в Акаба, Йордания, малко след полунощ. Има достатъчно време да поспим и да бъдем във форма за един пълноценен ден в това най-посещавано място за морски приключения.

Хашемитското кралство има съвсем малка порция от крайбрежната ивица в сравнение със съседите си от Саудитска Арабия и Египет. Толкова голям е и израелският излаз на Червено море. Йорданците обаче са направили умен ход преди време, който ги извежда едни гърди напред в привличането на туристи - добавили са принадена стойност към кораловите и рибните красоти под водата с потапянето на изгорял кораб близо до пристанището.

Това е впрочем и поводът за посещението ни заедно с колеги от над 20 страни.

В Акаба честват 30 години от потапянето на ливанския Cedar Pride.

Срокът не е голям, но все пак достатъчен, за да добият останките на полегналия на дъното търговски съд истински корабокрушенски вид.

Тръпката да раздвижат плавници покрай 100-метровата палуба и обраслите мачти привлича стотици любители всеки сезон. Над 15 клуба за скуба дайвинг осигуряват оборудване.

Удоволствието все пак е достъпно за хора с известен опит, изисква се сертификат PADI или BSAC, а инструкторите само наглеждат гмуркачите и щом преценят, че се справят, ги оставят да се наслаждават на воля на подводното царство на дълбочина 30 метра.

За тези, които не са дотам подготвени, наблизо са кораловите градини и разнообразните им обитатели. На дълбочина 10 метра е достатъчно светло, за да се преживеят естетически всички цветове на флората и фауната в лазурните води.

Има опция и за "зелено" мислещи гмуркачи - да съберат от дъното каквото пластмасово забележат, и да го изнесат на брега.

Та какво правим ние на това приказно място - нека разкажем и покажем.

Най-напред се запознаваме с инструкторите си. Групата е разпределена между клубовете и се получава така, че на двама гости се падат по трима-четирима домакини.

Нашите водачи са Адам, Мохамед, Белал и Ахмед. Адам е британец, тук е за 8 месеца, но може да остане и година. Колегите му са йорданци.

Раздават костюмите и с обясненията как се ползват маска и акваланг се заема Адам.

После си правим снимки

 

 Наоколо кипи същата подготовка и в другите екипи.

 

И както сме се нагласили - викат ни за официалната церемония. Изпитанието с костюмите е като в сауна. Но си струва усилието. Шампионка от висок клас разказва за опита си около Cedar Pride 

 

Награждават местните клубове по скуба дайвинг. Сред тях са и нашите инструктори

И най-после се потапяме.

Ето, това е Петра. Колежката от българското издание на Elle е звездата на групата. Тя събира най-много овации в следващите дни, когато посещаваме Петра и всички, с които се срещаме, възкликват "Ah, Petra is visiting Petra!" Но под водата тя също е на висота - показва го с ясен знак (подводния ОК)

 

Разходката трае около половин час. Веднъж свалили кислородните бутилки от гърба си и оловните тежести около кръста, повечето от групата се връщат отново във водата, вече по-леко екипирани - само с маски и шнорхели. Вероятно в мислите си се въртим около едни и същи сравнения. За нас с Черно море, за другите чужденци с техните си морета.

Този разказ няма да е пълен, ако пропусна Жулиен Грюне, парижанинът, който единствен не изпита желание да разглежда подводните прелести на Акаба.

 

Жулиен първо ни обясни, че вече се е гмуркал на други атрактивни места, подготвяйки материали за блога си www.jaimelemonde.fr, и второ всички бяхме наясно колко невъзможно е за него да се  откъсне от преживяното във фаталния 13 ноември, часове преди полета.

Жулиен е готов във всеки момент да разказва какво е видял на тръгване, какво му разказват близки по телефона за продължаващия потрес от трагедията.

Домакините от своя страна допълват прекрасните впечатления от деня с разходка в залива, музика и запознаване с традициите.

На тръгване от Акаба остава чувството, че времето е било твърде малко. Мястото определено е от тези, на които човек иска да се върне и да остане по-дълго. Далече от ежедневие, напрежение, от студа, от мъглата, от каквото се сетите...

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО