193265 статии       |       389 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.64342| EUR 1.95583| GBP 2.20033|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Интервю със Светлозар Желев за бавното живеене, новото нормално и любимите му дестинации

3 септември 2020, четвъртък / 11:21; Коментари: 0
Send to Kindle
Интервю със Светлозар Желев за бавното живеене, новото нормално и любимите му дестинации

Светлозар Желев едва ли се нуждае от представяне. Книгите са негова съдба, а преди 22 години се превръщат в негова професия. Работил е като книжар, редактор и издател.

Бил е радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература“ в „АРТизанин“. Директор е на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, преподава в СУ. Автор е на книгата "За бавното живеене и насладата от живота".

Днес Peika.bg Ви среща със Светлозар, за да ни разкаже повече за книгата, любими дестинации и "новото нормално".

Светлозар, привет, къде се намирате в момента?

Привет! Намирам се в едно от любимите ми места в България и света – верандата на „Диаманти“ в Созопол, гледам към морето и остров Свети Иван, минаващите лодки, и се наслаждавам на онова безвремие, което само това място ми дава.

Къде прекарахте дните на изолация, как Ви се отразиха? Имате ли позиция за коронавирусната пандемия?

Бях си вкъщи, в София. Беше със сигурност едно от най-ужасните неща в живота ми. Да бъда затворен е едно от обстоятелствата, които не понасям. Пандемията и мерките ме отдалечиха от две от най-важните неща, които ми носят хармония и ме карат да се чувствам добре – пътуването и приятелите ми.

Аз обожавам да пътувам и да се виждам с хора, да прегръщам приятелите ми, да споделям личното си пространство с тях. Тази близост е като въздуха за мен. А да не пътувам никъде повече от два месеца е най-бързата стъпка към депресията. Та, изолацията беше моят личен ад. Книгите и семейството ме спасиха. И това, че през юни успях да стигна до Гърция и Егея, дори и за 5 дни.

По отношение на коронавирусната пандемия позиция имам, като всеки нормален човек. Мерките бяха наложителни, защото човечеството беше изправено пред един непознат вирус, за който все още медицинската наука няма окончателна яснота – нито за неговата природа, нито за неговите характеристики, нито за пораженията, които той нанася на човешкия организъм. Камо ли пък да има напълно ясен и изчистен механизъм за борбата с него, още повече при неговите мутации. При все, че медици и научни екипи по целия свят работят върху него, все още окончателната победа в борбата с него е мираж.

Човечеството обаче не поиска да се обедини в разбирането за нуждата и абсолютната необходимост от адекватни мерки. Протестите срещу тях, отказа да се носят маски, особено в България, е необяснимо за мен. Не съм параноичен, нито хипохондрик, аз съм за ясни правила, и отварянето на барове, нощни клубове и стадиони, а забраната за посещение на парковете по време на карантината, и сега на културните прояви, е просто неадекватно.

Да се надяваме, че здравия разум все пак ще надделее. Трябва да се пазим взаимно, за първи път, мерките не са за наша защита, а за защита на другия. И ние се провалихме като общество. Дано по-бързо бъде открита и въведена точната ваксина.

Участвате на Аполония 2020, разкажете ни повече за книгата „За бавното живеене и насладата от живота“. Откъде и кога дойде идеята за нея?

Идеята за книгата се зароди през октомври месец миналата година, през ноември месец започнахме работа по нея, и я предадох в издателството на 16 февруари 2020, точно преди да замина за няколко дни във Венеция. Та е пред епидемична, така да се каже. Иначе, излезе на 21 април, в разгара на карантината.

Преди доста година написах един текст, че създавам Движение за бавно живеене и наслада от живота, защото ми писна от бързане, срокове, бързи срещи, бързо хранене, бързо четене, всички изисквания, натиск и стрес, на които ни подлага външния свят, и се опитах да потърся своята вътрешна хармония. Този текст беше приет, като манифест от много хора, дадох интервюта за почти всички медии в България, и неусетно през годините се превърнах в един вид неофициален говорител на бавното.

Винаги е било странно за хората, които ме познават, и занаят, че аз работя наистина много, обикновено няколко неща едновременно, и всъщност живея повече от интензивно. За това и поканих приятели да направим една книга, която показва, че бавното не е въпрос на скорост, а на хармония и баланс, между нашите вътрешни мерки и натиска на външния свят.

Това не е книга рецепта, тя е книга за пътя, с историите на много хора, които са намерили или продължават да откриват своите собствени „забавители“ и спокойствие. И уверението, че всеки може да го постигне. Надявам се да вдъхнови и даде идея на много хора, в търсене на техния собствен ритъм.

Цялото интервю със Светлозар Желев можете да прочететe в Peika.bg ТУК.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО