„Форбс“: Плоският данък в България трябва да е пример за Гърция

От: Forbes; Автор: Нейтън Луис; Превод (със съкращения): Агенция „Фокус“

Какво ще видим, ако разгледаме „рестриктивната“ политика на Гърция? Нещо, което аз не виждам, е каквото и да било намаляване на държавните разходи.

Равносметка от финансовия резултат на страната за последните три години показва приходи в размер на 48 491 млрд. евро и разходи за 71 815 млрд. евро през 2009 година, като за следващите две години данните не са много по-различни – приходи от 50 857 млрд. евро и 49 993 млрд. евро и разходи в размер на 66 932 и 70 135 млрд.евро за 2010 и 2011 година.

Докато разходите са продължавали да се трупат, никакви значителни „икономии“ не са били направени в Гърция. Може би някои нарочени служби са били орязани, но това е повече рекламен трик, отколкото нещо съществено.

Правителствата обичат да премахват служби, които имат висока видимост в обществото, но са незначителни от финансова гледна точка, като по този начин създават впечатлението за големи промени.

За пета поредна година Гърция е в рецесия с икономически спад 6,9% за 2011 година и с прогнозирано свиване от 6,7% през 2012 година. Държавните разходи обаче не са намалели.

На какво тогава се дължи икономическото свиване в Гърция? Отчасти на общата икономическа несигурност, но също така и на увеличаването на данъчната ставка върху вече и без това претоварения частен сектор, пише изданието.

Близо 6000 компании вече са се преместили от Гърция в съседна България. Дали защото правителството обеща да намали разходите и не го направи, или заради увеличаващите се данъци и климата на хаос и конфискацията на имущества в Гърция?

Загубата на 6000 компании е голям удар за икономика с такъв размер. Но защо те са избрали България?

На първо място, защото България е член на ЕС с всички произтичащи от свободната търговия предимства, а българската валута е надеждно вързана към еврото чрез валутен борд.

Но преди всичко защото България има система на плоския данък - 10% данък общ доход и 10% корпоративен данък. 20-процентният ДДС е доста висок, но остава под 23-те процента в Гърция.

Преди време предложих Атина да последва българския пример. Да въведе плоската данъчна система. Точно тук и сега. Когато София го направи, данъчните постъпления се повишиха с 5,24% през първата година.

А това е повече от увеличението на приходите, които гръцкото правителство е постигнало от всички досегашни повишения на данъците в рамките на „рестриктивните“ си усилия.

Така част от 6-те хиляди гръцки компании, избягали в България, могат да се върнат в Гърция. Тогава Атина би трябвало да ограничи силно държавните си разходи, за да подкрепи постигнатото от данъчните приходи.

Тази стратегия се нарича „икономии с растеж“ и беше използвана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър през 80-те години на 20. век. Днес в Гърция тя отново ще подейства.