„Мудис" потвърди стабилната перспектива за България

Рейтингът на държавните облигации на България остава Baa2 със стабилна перспектива, след като преди година – през юли 2011 г., бе повишен от Baa3.

Това се казва в годишния кредитен доклад на международната рейтингова агенция „Мудис" (Moody’s), резюме от който в частта му за България бе разпространено от Министерството на финансите в понеделник.

Националната програма за реформи на правителството поставя амбициозна цел за повишаване на стандарта на живот в България до 60% от средния за еврозоната до 2020 г., се казва в доклада.

Държавните финанси са здрави, с нисък размер на дълга по всички стандарти. Дефицитът на сектор „Държавно управление" се сви през последната година до 2.1% от БВП.

„Мудис" очаква ръстът да е средно около 2% през периода 2012-2013 година.

Доходите в България би трябвало да задържат или свият разминаването с най-богатите държави в ЕС. Това продължаващо догонване е причината, поради която агенцията оценява дългосрочната икономическа сила на държавата като висока (значително над средната).

Настоящата администрация превърна намаляването на престъпността и по-доброто усвояване на средствата от ЕС – две ключови институционални слабости – в основен приоритет, и има признаци за подобряване след избирането й през юли 2009 г., продължава докладът.

Последният междинен доклад на ЕК за напредъка на България в реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност беше публикуван през февруари.

Този доклад и други преди него похвалиха напредъка, постигнат в България, но подчертаха, че са необходими допълнителни реформи в съдебната система и полицията.

Наскоро техническите усилия за реформи бяха удвоени с цел постигане на друга цел: включване в безвизовото Шенгенско пространство.

Настоящата администрация превърна усвояването на средствата от ЕС в ключова цел, се изброява в доклада напредъкът на България .

Процентът на усвояване нарасна през последните две години, като 20% от отпуснатите средства за 2011-2013 г. бяха усвоени към 31 март 2012 г., въпреки че това предполага да се извърши значителна работа.

Правителството също така неотдавна обяви, че ще работи в партньорство със Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), като се опитва да се възползва от техните консултантски услуги.

Българските институции са силни, когато става въпрос за разумни фискални политики, парична политика и регулиране на банковата система. Регулаторите изискваха от банките да реинвестират своята печалба през годините на бума, а не да я репатрират към чуждестранните си дружества – майки.

Фискалната позиция на България е много силна (съотношение дълг / БВП в размер на 16.3% към края на 2011 г., втората по ред най-ниска стойност в ЕС след Естония).

Малко други държави с РВБ са успели да поддържат дълга си достатъчно нисък (като Хонконг е забележително изключение), отбелязват авторите на документа.

Тъй като дефицитът на България падна под 3% през 2011 г., се очаква скоро страната да излезе от Процедура по прекомерен дефицит.

Дефицитът на сектор Държавно управление продължи да се свива през 2011 г., като достигна 2.1% от БВП. Спадът в съотношението през 2011 г. беше отражение на съвкупността от здравословния растеж на номиналния БВП, повишаването на приходите и успеха на правителството в ограничаването на разходите.

„Мудис" очаква дефицитът да достигне 2% от БВП през 2012 г. в сравнение с прогнозата на правителството за 1.4%.

„Това отклонение до голяма степен отразява нашите по-песимистични допускания по отношение на икономическия растеж: нашето допускане е, че икономиката ще нарасне с 0.9%, докато правителството очаква ръстът да достигне 1.4%", отбелязва агенцията.

Данъчните ставки на ДДС, корпоративният и подоходният данък в България са най-ниските в ЕС – съответно 20%, 10% и 10%.

Правителството е решено да запази ниските данъчни ставки с цел да насърчава частните инвестиции, и досега това не е довело до макроикономически дисбаланси, нито до мехури.

Правителството също така планира да се справи с недостига на социално-осигурителните вноски, като криминализира неплащането им и повиши минималните прагове, за да насърчи прехода от неформална към формална заетост.

През 2011 г. Народното събрание прие ново национално фискално правило – „Пакт за финансова стабилност“, в който са изложени две нови правила: да се гарантира, че годишният бюджетен дефицит няма да надхвърли 2% от БВП, и че годишните разходи на правителството ще останат под 40% от БВП.

Външните показатели на държавите с рейтинг Baa са изключително разнообразни, но тези на България са значително по-добри от средните по отношение както на съотношенията външен дълг (БВП, външен дълг), приходи по текущата сметка и външен дълг (валутни резерви, така и на повишаването на икономическата стойност (EVI).

Тези показатели обаче са доста благоприятни в сравнение с други държави, в които има валутен борд или фиксиран валутен курс, както беше посочено по-горе.

Рисковете, предизвикани от режима на валутен борд, са свързани основно с последващите рискове, в случай че системата бъде изоставена или не издържи. Обаче това е риск с ниска вероятност.

Политическият риск е нисък, тъй като има огромен консенсус за поддържането на валутния борд и на политическа рамка, се казва в годишния рейтингов доклад на „Мудис".