7 юни 1946 – София обезглавява ВМРО по искане на Белград и Москва

Преди 70 години, на 7 юни 1946 г., е нанесен тежък удар върху ВМРО. През тази злокобна нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на организацията потъват в неизвестността. Сред тях са Жоро Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов, Евтим Орлето, Атанас Пашков и др.

В сражение загива майор Кирил Дрангов. Съпругите и децата им са изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата.

Аглика Маркова и Михаил Развигоров са наследници на Йосиф Марков и на Страхил Развиговор. Те разказаха пред БГНЕС за трагедията на техните семейства.

Аглика е само на 3 годинки и почти няма никакви спомени, за разлика от Мишо, който е бил малко по-голям. “Това, което знаем е, че на 7 юни вечерта в домовете им са били арестувани моят баща, чичо ми и няколко техни приятели, между които членовете на ЦК на ВМРО Владо Куртев и Жоро Настев. Последният не е успял да стигне до нашата къща и е заловен на улицата. Бащата на Мишо – Страхил Развигоров е бил арестуван два дни по-късно просто, защото не се е намирал в София“, споделя тя. Но Аглика помни изселването от София. „В буквалния смисъл на думата бяхме изхвърлени от родните си домове и оставени на улицата, на произвола на съдбата“, добави тя.

Първият детски спомен на Михаил Развигоров е как цивилен милиционер нахлува в дома на родителите му и отвежда баща му. „Моят баща, Страхил Развигоров, е арестуван, но неговата заповед е издадена един ден по-късно, на 8 юни, защото се е намирал в град Елена. Може би първият ми детски спомен е как дойде цивилен милиционер и отведе баща ми. Отидохме и го изпратихме до автобуса за София, където е бил в дирекция на Народната милиция на Лъвов мост. Там е престоял може би седмици или месец, след което е бил преместен в Областно управление 31 гр. Плевен.

Защото казвам преместен?

 Защото през този период на пребиваване в Областно управление 31 гр. Плевен семейството поддържаше връзка чрез писма. Т.е. ние изпращахме писма и получавахме отговори. Така бе до края на 1947 г., когато едно от писмата се върна и ни казаха, че лицето е напуснало, няма го“, спомня си Мишо Развигоров. След тази дата Страхил Развигоров е в неизвестност.

По-късно те научават, че той е бил в секретна база на Държавна сигурност в Пазарджик, където е намерил смъртта си. „Нямахме никакво известие, никакъв документ за неговата гибел, да не говорим за евентуално гроб, на който да можем да запалим свещ. По-късно чак през 1990 г. чрез постъпки до МВР получихме удостоверение, в което е записано: Страхил Развигоров починал през 1948 г. в лагер Пазарджик. Това е единственият документ, с който разполагаме“.

Основният печеливш – Тито

И Аглика, и Мишо са убедени, че техните родители са станали жертва на любовта си към България, отстояването на българщината и каузата за свободата на Македония. „Причината за тяхната гибел би трябвало да се търси в идеята за налагане на нова коминтерновска македонска нация. На тази злокобна дата, 7 юни 1946 г., по заповед на Москва, по внушение на Титова Югославия се извършва това масово арестуване на членове, симпатизанти и ръководители на ВМРО.

Беше нанесен смъртоносен удар на българската кауза в Македония“, заяви Мишо, според който най-големият печеливш от тези трагични събития е диктаторът Йосип Броз Тито. Михаил Развигоров припомня, че подобни събития се разиграват и в Македония. „Там тези масови издевателства и да го кажем направо убийство бяха извършени доста по-рано. Достатъчно е да си спомним за Йордан Чкатров, който загива в титовите затвори през 1946 г.“, добави той.

Трагедията от 7 юни 1946 г. остава траен отпечатък върху живота на близките и потомците на загиналите. След тази дата те не могат да общуват помежду си в продължение на десетилетия, защото както казва Аглика, техните майки се искали да ги опазят от всякакви травми. Двамата с Мишо се запознават преди 10 дни, въпреки че техните баща са съратници и са участвали в едно общо дело. Те пазят като скъп спомен една снимка, на която са запечатани Йосиф Марков, Страхил Развигоров и Кирил Дрангов. Една снимка, едно потвърждение и тримата са потърпевши в тая акция. Аглика споделя, че „нашите майки до сетния си дъх чакаха мъжете си и бащите ни“. /БГНЕС