10 неща, с които кабинет и парламент ще борят киберпрестъпленията

Правителството да осигури повече средства на специалните служби, МВР и министерствата на отбраната и транспорта специално за борба с киберпрестъпленията и кибертероризма. Това е една от 10-те препоръки, около които се обединиха членовете на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. На днешното заседание беше разгледана стратегията за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020”. Именно в нея е предвидено увеличаване на капацитета на специалните служби за борба с кибертероризма и са отправени още препоръки към парламента и Министерски съвет за гарантиране на информационната сигурност на България.

Консултативния съвет за национална сигурност препоръча на парламента да разгледа приоритетно промените в Закона за електронното управление, в който е предвидено създаването на държавна агенция "Електронно управление" и държавно предприятие "Единен системен оператор", отбеляза първата от препоръките президентът Росен плевнелиев.

От МС се очаква да предприеме 7 мерки:

- да приеме Националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България“ 2020 след анализ на предложенията от обществено обсъждане;

- да инициира законодателни промени с цел окончателното приемане и транспониране на Директива на ЕС и ЕП относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в ЕС и за защита на политическите и избирателните права на гражданите и в киберпространството;

- да осигури целево необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на информационната инфраструктура, за реализиране на мрежовия модел за споделяне на информация и координация между организациите, отговорни за киберсигурността в държавата;

- да осигури на МВР, ДАНС, Министерство на отбраната, Министерство на транспорта и Държава агенция „Разузнаване“ необходимите финансови ресурси с поетапно увеличаване броя на експертите по киберсигурността за превенция и противодействие на киберзаплахи;

- да организира и проведе до края на 2016 г. национално учение по киберустойчивост с тестване на основните елементи от Националната стратегия за киберсигурност и ефективността на сегашната норми за противодействие;

- да предприеме действия, насочени за засилване на сътрудничеството с отговарящите за киберсигурността институции в ЕС и НАТО;

- да задължи всички държавни институции да информират своевременно отговорните за противодействие служби за извършените срещу тях кибератаки, са останалите задължения на правителството.

Министерство на отбраната пък трябва да осигури изграждането на Оперативен център за киберотбрана, съгласно плана за развитие на въоръжените сили в България до 2020 г.

Ведомството на Николай Ненчев също така трябва да предприеме по-активна роля в организиране и провеждане на ежегодното учение на НАТО, както и да засили взаимодействието със съвместния Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за киберотбрана на НАТО в Естония, където да командирова свои представители. 

Президентът заяви, че киберпространството представя практически неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но нарастващата и необратима дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи. Той посочи, че в последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури. Като пример Плевнелиев даде хакерските атаки по време на изборите за местна власт през 2015 година. Тогава бяха реализирани множество атаки срещу комуникационните и информационните системи на различните държавни институции, ведомства и организации, довели до срив на интернет страници.

Държавният глава съобщи, че са установени случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. Той конкретизира, че при някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда, цел на кибератака и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения, сделки и последващо реализиране на измами.

„Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както на български и чужди граждани. Основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни са международни терористични и други организации, както и държави с тоталитарни режими и с още не укрепнали институции и системи. Липсва единна национална и секторна политика“, каза Росен Плевнелиев.

Той обясни, че е предложено да бъде сформиран Съвет по киберустойчивост и Национален кибер ситуационен център в рамките на Националния ситуационен център, които ще извършват мониторинг, оценка на степента на заплахата на национално ниво и ще координират действията по реакция и превенция. МС, от друга страна, по думите на Плевнелиев, подготвя план с пътна карта до 2020 г. за изпълнение на целите и набелязаните мерки по стратегията.

„Членовете на КСНС считат, че наличието на киберсигурност и устойчивост е от стратегическо значение за развитието на електронното управление в България и постигането на оперативна съвместимост в работата на администрацията в цифрова среда чрез налагането на общи стандарти. В основата са сигурна и надеждна защита на електронна идентичност. Необходимо е ускорено въвеждане от комплекс от мерки за гарантиране на сигурността на електронната идентичност на гражданите, както и осигуряване на защитено и оптимизирано съвместяване на електронната идентичност с други компоненти, като електронен подпис. Необходимо е да се предприемат спешни мерки“, призова президентът.