Иван Кръстев: Анкара се противопоставя на Вашингтон и с това стана стратегически приоритет за Москва

Не конфликтът с Турция, а “успехите” на т.нар. “Ислямска държава” и растящият страх от тероризъм променят ролята на Москва в международната политика, казва политологът Иван Кръстев пред Дойче веле.

Руската военна операция в Сирия позволи на Москва бавно да започне да излиза от изолацията, сочи той. Атентатите в Париж заставиха мнозина в Европа да гледат на Кремъл по-скоро като на възможен съюзник, отколкото като на основен противник.

Конфликтът с Турция не просто не помага, а силно пречи на Русия да се възползва максимално от новата си позиция на потенциален съюзник на Запада. Нещо повече: ескалацията на този конфликт може да се окаже сериозен проблем за преследваната от Москва стратегия за излизане от изолацията. И проблемът е не че Турция е член на НАТО, а че играе централна роля в европейската стратегия за справяне с бежанския натиск, обяснява Кръстев.

На въпрос за бъдещето на двустранните отношения политобогът отбелязва, че Русия и Турция си приличат като наследници на две империи в периферията на Европа, които търсят признание от Запада, но едновременно с това са подозрителни и критични към същия този Запад. Тази двойственост позволи на Русия и Турция успешно да си партнират през последното десетилетие. Сближаваха ги не просто икономически интереси, а твърдото им убеждение, че суверенитетът е в центъра на международната политика. Неслучайно Турция е единствената страна членка на НАТО, която не се присъедини към западните санкции срещу Русия след Крим.

Именно готовността на Анкара да се противопоставя на Вашингтон превърна Турция в стратегически приоритет за Москва. И Кремъл постави Анкара в центъра на газовата си дипломация. Но желанието на Русия да играе водеща роля в Близкия изток взриви двустранните отношения - там Русия и Турция са от различни страни на фронтовата линия. Известно време Москва и Анкара успяваха да балансират и да не позволят Сирия, да разруши икономическото им сътрудничество.

Хора, близки до Ердоган, твърдят, че решението на Москва да започне военна операция в Сирия, без да предупреди Турция (Ердоган е бил в Москва непосредствено преди операцията), е взривило статуквото и е обърнало приятелството в неприязън и тотално недоверие.

Това, че Путин и Ердоган си приличат в разбирането си за политиката, прави конфликта по-труден, а не по-лесен за решаване. И двамата лидери вярват в неограничената власт, не търпят критика и са готови да рискуват всичко за постигане на целите си. И двамата вярват в конспиративни теории, а зад агресивната им политика се крие усещане за несигурност.

Но ако Путин и Ердоган си приличат, техните режими и общества са много различни. Турското общество е младо, енергично и силно разделено - на религиозни и светски ориентирани хора, на турци и кюрди. Партията на справедливостта и развитието може да оцелее и без Ердоган, защото в същността си тя е идеологическа, ислямска партия. Путин, от друга страна, успя да постигне след Крим идеологическа консолидация, но никой не може да си представи как ще изглежда пост-Путинова Русия. Накратко: в този конфликт Турция е по-уязвима в краткосрочен план, но Русия е по-непредсказуема в дългосрочен.

Възможно ли е да се диференцират критиките на Путин към Запада, към САЩ, към ЕС, към НАТО - на този въпрос Иван Кръстев отговаря: голямата фиксация на Москва са САЩ. Нещо повече, огромното обвинение на Русия срещу Европа е, че тя няма своя външна политика и е инструмент на американските интереси. Москва винаги се е стремяла да раздели Европа от Америка, без да осъзнава, че тъкмо тези опити са една от причините европейците да настояват за американско военно и политическо присъствие в Европа.

Що се отнася до ЕС, Русия мисли ЕС като нещо временно и затова европейската политика на Русия се гради преди всичко върху двустранните отношения с важните европейски страни - Франция, Германия, Великобритания, Италия. Това виждане за Европа обяснява и грешката на Москва в оценката за реакцията на Берлин след анексията на Крим. И въобще: способността на ЕС да удържи политиката на санкции “изненада” Кремъл точно толкова, колкото и анексирането на Крим изненада Запада.

За промяната на традиционно доброто отношение на българите към Русия мнението на Кръстев е, че в българското общество има една стара симпатия към Русия. Но в момента тя не е свързана с траен интерес към руската култура или обществен живот.

Поколението, родено след 1989 г., почти не говори руски език, единици са тези, които отиват да следват в Русия, и макар че често се говори за историческите и религиозните връзки между нашите народи, навярно двете руски имена, които всички българи познават, са Путин и Шарапова.

Парадоксът е, че често от Русия се интересуват много по-активно тези, които биват наричани русофоби. Защото българското русофобство е много различно от това в Полша или балтийските републики. Там мнозина не приемат нищо руско и не са способни на рационален разговор за Русия. В България русофобите ненавиждат не Русия, а българските “русофили”, които в техните очи са безкритични към всичко руско и обичат Русия повече от България.

И въобще: ние харесваме Русия, страхуваме се от исляма, членуваме в НАТО, а вечер обичаме да гледаме турски сериали. И това не е непременно лошо, заключва Иван Кръстев.