ЕС ни дава пари за биоземеделие, но нямаме концепция за развитие

Основен проблем пред българските биопроизводители е преработката на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие. Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа. Това стана ясно по време на Национална кръгла маса “Призводство и маркетинг на български биопродукти”, организирана от Българска стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.

"Биопроизводството е приоритет на министерството и това се доказва, както със схемите по директните плащания, така и чрез мерките по ПРСР 2014-2020 г. и предимствата, които получава секторът при кандидатстване. Бюджетът за отглеждане на биопродукти е с 5 пъти по-висок от този през предишния програмен период – от 33 млн. евро се увеличава на 152 млн. евро. За първи път се предвижда и финансиране на биоживотновъдството – предвидени са мерки като пасторализъм, опазване на застрашени от изчезване местни породи, биологичното животновъдство и други", заяви зам.-министърът на земеделието Васил Грудев.

"Липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието е предпоставка за все още недостатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна информираност относно възможностите за подпомагане на биопроизводството. Необходимо е няколко министерства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на биоземеделието. Предлагам от името на БА „Биопродукти“ да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти", препоръча Албена Симеонова, биоземеделец от с. Любеново.

В подкрепа на тезата за участието на всички заинтересовани институции в управлението на политиките за развитие на биоземеделие, проф. д-р Христина Янчева сподели, че вече втора година пловдивският Аграрен университет не успява да събере нужния брой кандидати за специалността „Биоземеделие“ (бакалавър и магистър). В тази връзка тя предложи професията „Биологично земеделие“ да бъде обявена за защитена.

Проф. Димитър Хаджиниколов обърна внимание върху икономическия ефект от развитието на биопроизводството. Според него, вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др. Основен проблем, според Хаджиниколов, е добавената стойност - в България не се извършва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско. Освен това, почти липсват маркетингови проучвания и активности. Проф. Хаджиниколов също подчерта липсата на комплексен подход към биопроизводството.

Себестойността на биопродуктите е по-висока от 30 до 100% в зависимост от спецификата на съответния продукт.

Биоземеделието може да се превърне в успешен бизнес за много предприемчиви хора у нас, а България да се превърне в голям нетен износител на сертифицирани преработени биопродукти. За това обаче е нужна целенасочена държавна политика за сектора и повече стимули за стопаните като компенсация за рисковете, които поемат при преминаване от конвенционално към биологично земеделие.

В Западна Европа трайното установяване на биохраните в асортимента на магазините започна през 2000 г. и до днес бележи ръст. Централна Европа следва тенденцията с между 4-6 години забавяне.

Най-голям консуматор на тези биопродукти е германският пазар. След него се нареждат Великобритания, Франция и Италия. На световния пазар други големи консуматори освен САЩ и Европа са Австралия и Япония.