206121 статии       |       407 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.6781| EUR 1.95583| GBP 2.32077|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Лъчезар Богданов: У нас почти няма работещи бедни

15 юли 2015, сряда / 13:18; Надина Георгиева; Коментари: 1
Send to Kindle
Лъчезар Богданов: У нас почти няма работещи бедни
снимка: БГНЕС

У нас почти няма работещи бедни - за сметка на това, хората които са бедни са почти изцяло хора, които не са икономически активни. Това каза за Novinite.bg икономистът Лъчезар Богданов, когото потърсихме по повод на  препоръките на Европейската комисия (ЕК) за преодоляване на дисбалансите в икономиката на България. 

В основата им са финансите, образованието и здравеопазването. Една от препоръките е България до декември да извърши независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система. 

Не са ли много кратки сроковете, в които трябва да бъдат извършени препоръчаните от Брюксел стрес тестове на банките ни - до декември?

Това е технически въпрос, но препоръката в крайна сметка е акт на политика. Европейската комисия вижда, че в България е имало проблем с надзора, заради това, което се случи миналата година, съответно очаква някаква реакция от страна на България и тази реакция е външен за системата стрес тест. Дали ще е декември или януари, не мога да кажа, но това явно трябва да се направи и това ще бъде изискване от страна на комисията.

Има ли институция, която би могла да ги осъществи у нас?

Целта според мен е да бъде външна институция. Това е замисълът на цялата препоръка.

Как би могла да се подобри ефективността на разходите в системата на здравеопазването, тъй като и това е една от препоръките?

Основното нещо, което се казва вече съвсем видимо е, че имаме здравна система, която по дизайн предполага преразход и в този смисъл, те ни казват нещо, което разбира се тук икономистите го виждаме, но политиците като че ли много често го пренебрегват и то е, че не е същественият проблем, че има някакви документални измами в здравната система, а че съвсем законно, спазвайки буквата на закона и спазвайки формално правилата, всъщност имаме стимули в болничната система и разбира се по отношение на лекарствената политика, да се внасят повече пари отколкото биха могли.

Възможно ли е догодина страната ни да постигне промяна от 0,5 на сто от БВП?

Напълно е възможно, още повече, че данните за икономическото оживление тази година, като че ли са една идея по-оптимистични от това, което се мислеше в края на миналата година, така че това е възможно. Това не е толкова голяма промяна, с известни мерки в приходната част лесно могат да се постигнт. Ако има по-съществени реформи в разходната част, включително и разходите за здравеопазване, това е абсолютно постижима цел. Всъщност традиционните преразходи, които всеки път ни изненадват в здравната система са горе-долу в този порядък.

Липсват ясни насоки за определянето на минималната работна заплата, се посочва в доклада. Какъв е основният проблем според вас?

Основният проблем продължават да бъдат минималните осигурителни прагове. Промените и изобщо политиката по определяне на праговете, разбира се и минималната заплата, не отчита състоянието и ефекта от тези промени върху най-уязвимите групи на пазара на труда. С други думи тези, които са най-трудни за наемане и тези, които са най-силно заплашени от бедност и безработица и разбира се и регионалният профил, той е в най-бедните региони, всъщност тези административно определяни на практика минимални заплати са всъщност пречка пред заетостта

Делът на хората, изпитващи материални лишения в България, е сред най-високите в ЕС. Ще се промени ли мястото ни в тази класация при изпълнение на препоръките от Брюксел?

Профилът на бедността в България много ясно показва, че почти няма работещи бедни за сметка на това, хората които са бедни са почти изцяло хора, които не са икономически активни. Повече заетост води до по-малко бедност.

Как би могло да се избегне структурното влошаване на обществените финанси?

Това е задача в две направления - едната в приходната част, там става въпрос за по-добра събираемост и по-ефективна данъчна администрация. По отношение на разходите тук отново са реформите свързани с публичните разходи за здравеопазване от една страна, и от друга страна, дългосрочните рискове, като например в пенсионната система и от там трайното нарастване на разходите за пенсии при нереформирана система и въобще очертаващата се демографска картина.

Какво е мнението ви за пенсионната реформа?

Тя е доста колеблива, аз не бих я нарекъл реформа, по-скоро мерки в пенсионната област. Нямаме някаква радикална смяна на модела. Натам трябва да се върви, според мен, с още по-бързи темпове, именно за да не са застрашени публичните финанси от една страна, и от друга страна, за да имаме политика, в която насърчаваме труда и заетостта и икономическата активност, а не достъпът до финансиране от публични разходи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: