Комунист ли е папата?

Критиката на папа Франциск по отношение на пазарната икономика го превърна в икона за левицата и предизвика твърдения, че той е комунист. Водачът на 1,2 млрд. католици по света нарече капитализма в най-добрия случай неравенство, а в най-лошия – убиец. Дали папата е червен радикал, както твърдят критиците му? На тези въпроси търси отговорите Ед Стъртън в анализа си за Би Би Си.

По пътя си към дома след Деня на победата в Москва миналия месец кубинският лидер Раул Кастро спря в Рим, за да благодари на папата за неговата роля за сближаване със Съединените щати. "Ако папата продължи по този път, аз ще започна отново да се моля и ще се върна в черквата – шегувам се", каза Кастро. През септември папа Франциск ще върне жеста с престоя в Куба на път за САЩ. А пък американското посещение може да се окаже най-трудното пътуване в чужбина за светия отец.

Поръчителството на Кастро едва ли ще помогне за представянето в добра светлина на папата пред американската десница, доколкото голяма част от нея реагира с дълбока ярост на кубинската инициатива на президента Обама. "Сред американските католици има много скептицизъм", твърди Стивън Мур, главен икономист във вашингтонския мозъчен тръст "Херитидж фаундейшън", който самият е католик. "Според мен това е папа, който има определено някои марксистки уклони. Разбираемо е, че той има много изразен скептицизъм към капитализма и свободното предприемачество и... аз намирам това за много обезпокояващо". Консервативният радиоводещ Ръш Лимбау е още по-прям. Той определи папската апостолска проповед Evangelii Gaudium (Радостта от евангелията) като "чист марксизъм".

САЩ са далече и са западната държава с най-много християни. Има около 80 млн. покръстени американски католици и това е най-широко разпространеното вероизповедание. Много от неговите членове виждат в свети Йоан Павел II папа-герой, защото той беше юначен боец от времето на студената война – и това подсилва усещането за предателство в тяхната реакция към папа Франциск. Въпреки че рейтингите на одобрение за него са високи, за католиците сред демократите той ще има поляризиращо присъствие и въпросът "Папата комунист ли е?" наистина ще е от значение.

Папите Йоан Павел II и Франциск идват от много различни светове и това неизбежно е повлияло върху тяхното мислене по въпроси като икономика и социална справедливост. По-голяма част от ранния живот на Йоан Павел е в тоталитарни режими – първо нацистката окупация през Втората световна война, после дългото сталинистко и съветско господство в Полша през студената война. . Всичко, което той преживява като епископ, го е научило, че комунизмът е враг.

За разлика от него Франциск – или Хорхе Берголио – идва от ерата на режима на аржентинския националистки водач Хуан Перон.

Остин Иврей, който е писал биография на пата Франциск, и самият изучавал теология в Аржентина, казва, че перонизмът винаги след появата си е доминирал политиката в Аржентина, но е трудно да се определи в условно политическо отношение."В действителност е нито ляв, нито десен. Но произтича от своеобразно възраждане на национализма в Аржентина през 30-те и 40-те години на миналия век и е много близко идентифицирано с работническата класа, преди всичко с профсъюзите". Иврей е убеден, че младият Берголио е дълбоко повлиян от идеите на перонизма.

Двамата папи също така имат много различно разбиране за Теологията на освобождението., противоречиво движение, основаващо се на убеждението, че евангелията изискват от църквата да постави бедните на първо място, което занимава и разделя католиците в Латинска Америка през голяма част от 60-те1 70-те и 80-те години на миналия век. Йоан Павел II смята, че тя е изкушила някои духовници и епископи и ги е тласнала към псевдомарксизъм и дори идеология на насилието, а като папа той се обърна срещу някои теолози на освобождението. Хорхе Берголио отхвърли марксизма – въпреки че бодро приема, че има много приятели марксисти – но приема повечето от принципите на Теологията на освобождението, прегръщайки това, което Иврей нарича "националистическа версия" на движението, или т. нар. "Теология на народа".

Нзависимо от това икономическите писания както на Йоан Павел II, така и на Франциск отразяват същата интелектуална традиция, известна като католическо социално изучаване /КСИ/. През 1881 г. тя за първи път е изразена в папски документ - Rerum Novarum, в който папа Лъв XIIIсе обръща към това, което той нарича "дух на революционни промени", тогава разпростиращ се в Европа. Някои от тях са много ясно сътворени като опровержение на комунистическите идеи, които бяха част от промените, но също така са критика на аспекти на капитализма. Така че става дума за една необичайна смесица, която не стои добре при разделението ляво-дясно, което доминира политиките през следващото столетие.

Проф. Морис Гласман, британски икономист, който е бил близък на Ед Милибанд, изучавал КСИ за своята докторантура. Той бил привлечен от начина, по който тази доктрина отхвърля стандартните идеологии както на левицата, така и на десницата. "Тя реално се противопоставя на идеята, че съществуват само държава или пазар. Доктрината вярва в активизирането на общесството – което се нарича солидарност – така че тя може да се противопостави на доминацията чрез богатството на бедните, но чрез профсъюзите и професионални организации и това, което е наричано субсидиарност, т.е. децентрализиране на властта". Гласман казва, че КСИ се противопоставя на комунизма, защото "подкрепя частната собственост" и е "антиколективистична". Гласман има ярък спомен от противопоставянето от страна на американски икономист, след като представил наскоро документ на конференция за КСИ във Ватикана. "Вие знаете, че има определение за това, което казвате, барон лорд професор, или както там сте", започва предизвикателството. "Да, нарича се комунизъм. Вие се опитвате да пречите на прерогативите на управлението, опитвате се да пречите на на прерогативите на капитала, а също и на цените. А това вече е изпробвано – това е Съветският съюз". В последвалата дискусия Гласман с удоволствие открил, че го подкрепят както папата, така и мюнхенския архиепископ, подходящо наречен кардинал Маркс.

Интерпретирането от папа Франциск на КСИ определено звучи по-радикално от това на предшествениците му. В Аржентина той настояваше неговите свещеници да гледат света през очите на бедните, чрез живота сред тях и донесе този подход със себе си в Рим. Evangelii Gaudium, документът накарал Ръш Лимбау да работи така усилено, твърди, че неравенството създава "състояние на социален грях, което плаче за рая.". Папа Франциск също така е казвал, че безработицата е "резултат от избора на света, на една икономическа система, довела до трагедия, икономическа система, имаща в своята сърцевина фалшив бог, фалшив бог, наричан пари".

Филип Бут, икономист католик, който работи в лондонски мозъчен тръст за свободния пазар в Института за икономически дела, внушава, че вижданията на папа Франциск са близки до тези на коментатора от в. "Гардиън" Поли Тойнбий и на левия френски икономист Томас Пикети, чиято книга за неравенството се превърна тази година в международен бестселър. Той описва папа Франциск като "корпоратист" , който вярва в голямата държава, и определя папските послания като "опасни", защото те можели "да доведат до лоша политика". Отговорът на поставения в заглавието въпрос е "Не!". Има много неща за адмириране на папа Франциск от левицата, както и много, скандализиращи десницата, но той не е комунист.

Той изглежда предразположен да провокира хората. Скоро той ще публикува една енциклика за справяне с климатичните промени, и свещеници, запознати накратко със съдържанието й казват, че "ако някои хора смятат /сега/, че той е марксист, изчакайте и вижте какво казва той за природата".

Източник: БГНЕС