Усещане за едновременна активизация на Русия и САЩ

Последният месец донесе усещане за едновременна активизация на Русия и на САЩ. Международното напрежение доведе до нежелан, но реално увеличен военен риск, въпреки че споразуменията от Минск „замразиха“ конфликта. Симптоматично бе окончателното излизане на Русия от Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа от 1990 г. Тезата за хибридна война все повече се налага като водеща интерпретация на отношенията Русия-Запад. Това се казва в анализа за отминаващия политически месец на института „Иван Хаджийски“.

САЩ търсят мост към Иран, но срещат категоричното несъгласие на Израел, а и на собствената си опозиция. Готови са на диалог с Асад, но предизвикват Турция. Подкрепят логистично операцията в Йемен, но рискът е конфликт да се проточи и разпространи.

Русия пък провежда най-мащабните военни маневри за последните 40 години. Договорът за защита на Южна Осетия и преговорите с Киргизия за присъединяване към Евразийския съюз са стъпка към консолидиране на постсъветското пространство. Путин предложи и валутен съюз с Беларус и Казахстан. Ратифицирано бе споразумение за банка на БРИКС. Русия изрази и интерес да се присъедини и към инициираната от Китай и посрещната със скептицизъм от САЩ Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.

Напрежението Запад – Русия провокира съществено разделение в Европейския съюз и допринася за усилваща се турбулентност в глобалния свят. Седем страни – Испания, Италия, Австрия, Гърция, Унгария, Словакия и Кипър, се обявиха против удължаване на досегашните санкции срещу Русия. Две страни се колебаят близо до тях (Малта и Люксембург). Други страни, като Великобритания и Полша, са готови да допълнят санкциите с нови. Центристка позиция заемат Франция и Германия.

Русия се опитва да елиминира и възможността за общ антируски фронт в Европа. Междувременно Киев се подготвя за решаващо настъпление и предприема действия за централизация на властта, а Ислямска държава демонстрира „дълга ръка”, която достига до Тунис и Нигерия.

Международното напрежение все по-сериозно поляризира и българския политически процес. От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и „по-лош сценарий“, както и позицията на президента Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и „Атака“, които се произнасят против санкциите изобщо.

Премиерът Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: „САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите“.