Чувствахме Света на Диска като дом заради Тери Пратчет

Коментарът е на Вал Макдърмид - шотландска писателка на бестселъри в жанра трилър, в характерното за шотландските писатели направление на криминалната литература „тартан ноар”. Коментарът бе публикуван в theguardian.com. 

Превод: Веселина Стефанова

Веднъж се наложи да си купя куфар. Той имаше четири колелца и бе своенравен. Аз тръгвах надясно, той тръгваше наляво. Аз крачех направо, той се отклоняваше на различни посоки. И понеже бях в Америка и охраната по летищата го претърсваше постоянно, затова дрехите ми бяха на различни места всеки път, като го отворят. Неминуемо, го нарекох "Багажът" - на мъдрото дървено изобретение на Тери Пратчет. Това е един остроумен предмет, характерен с многото си крачета и с постоянно променящо се съдържание.

Именно това, според мен, е ключовото във фентъзито на Тери Пратчет. При него винаги има доза действителност, за да могат хората като мен, които не четат много фентъзи, да се чувстват като у дома в неговия свят на магия и чудовища. Ние припознаваме собствения си хаотичен живот - преувеличените качества на нашите познати и опорите, на които се изгражда света ни.

Като писател на художествена литература ще отбележа, че има някои неща у книгите му, които "надскачат" жанра, а именно: заради очевидната връзка между света, който населяваме, и света, създаден от Пратчет, поредицата за Света на диска има читателска маса, която далеч надхвърля феновете на фантастиката. Аз често чета и препрочитам Пратчет, когато съм на път. Романите му са перфектният антидот на самотата, когато си далеч от дома.

Има толкова много неща, заради които обичам романите за Света на диска. Те осмиват нашия свят и неговите институции с безмилостна свирепост - всичко от създаването на железопътната линия до интернет през религиозната нетърпимост и радикалност. Романите обаче не ни натъжават, поради славните си герои с големи сърца - Сам Ваймс, Капитан Керът, Ринсуинд, Смърт, Тифани Ачинг и разбира се, Лорд Ветинари.

Изобщо цялостното новаторство на идеите му спира дъха. Кой, освен Пратчет, може да се сети за Дребния Волен Народ, расата Нак Мак Фийгъл, които са толкова фантастично шотландски, че ме карат да се смея гръмогласно на обществени места? Или гнилите яхнии на Анкх-Морпорк - столица на империята и средище на всички абсурдни градски неща, преди да открием хигиената и уличното осветление? Или Смърт, която ГОВОРИ С ГЛАВНИ БУКВИ и за една книга той решава да й даде почивка?

Понякога залита в глупости, но дори и те са забавни. Дори да вземем само Света на диска - плосък диск, подпрян на гърба на четири слона, които на свой ред стоят на гърба на огромна костенурка. Физиката и географията, които в тази връзка са плод на въображението на създателя, предоставят безкрайни възможности за нашето забавление. А и да не забравяме, че той превърна библиотеките в забавни места и библиотекарите в творчески източници.

Другият аспект на работата му, която ми достави удоволствие, бе способността му да пише с топлина, без да залита в сантименталност. Само знак за прокрадването й и може да си сигурен, че следва огромна кофа леденостудена вода, която ще се излее на нечия глава. Вероятно на твоята, скъпи читателю.

Алцхаймерът бе възможно най-жестокото нещо, което можеше да се случи на един толкова новаторски, богат и забавен ум. С неговата смърт, светът вече съвсем няма да е фантастично място.