Съдът в Страсбург осъди България за нападението на "Атака" при "Баня башъ"

България получи нова осъдителна присъда от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург - този път заради действията на представителите на "Атака" и техният лидер Волен Сидеров, които през май 2011 година нападнаха молещите се мюсюлмани пред софийската джамия "Баня башъ". 

Делото беше образувано по жалба на Вели Караахмед, припомнят от Българския хелзински комитет (БХК), оказал правна помощ по случая.

Караахмед е един от пострадалите при сблъсъците пред мюсюлманския храм. ЕСПЧ  му е присъдил обезщетение 3000 евро. Страната трябва да плати и 4668 евро за разноски по делото.

Становището на българските власти, изготвено от Министерството на правосъдието по времето, когато то беше оглавявано от Зинаида Златанова) активистите на "Атака" не са преминали "... изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото".

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е приел, че конвенцията за защита на основните права и човешките свободи повелява всеки да има правото на свободно вероизповедание, без дискриминация по пол, раса, етническа принадлежност. Затова приема, че има нарушение на член 9 от Конвенцията. Според съда обаче няма нарушение на член 3 и чл. 14 от Конвенцията. В жалбата си Караахмед твърди, че "груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 – гаранцията срещу дискриминация".

В жалбата си пострадалият отбелязва, че властта, с пасивното си, допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения. Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Карахмед като жертва на престъплението от омраза е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/расова омраза.

В присъдата е отбелязано, че заради сблъсъците пред джамията са били образувани три досъдебни производства, като две от тях са били прекратени без повдигане на обвинения, а седмина са били подведени под отговорност по третото, без досега да е ясно дали са били изправени пред съда. Съдът отбелязва, че градският прокурор на София (по това време Николай Кокинов - бел. ред.) също е открил следствие, от което досега също няма резултат.  

В съобщение Българският хелзински комитет цитира част от решението, в което е записано, че:

"жалбоподателят и другите молещи се са жертви на нарушение на свободата им да практикуват религията си вследствие действията на демонстрантите от "Атака", а властите не са реагирали ефективно.

Резултатът от действията на полицията е, че голям брой демонстранти са могли да стоят на една ръка разстояние от джамията, да крещят обиди към молещи се вярващи, да извършват заплашителни и провокативни действия и, в крайна сметка, да осъществят достъп до джамията. Те са упражнили буквално неограничено право да протестират, докато жалбоподателят и другите вярващи са понесли молитвата им да бъде изцяло разтурена. Ясно е, че полицейските действия са били сведени само до това да ограничат насилието и че не е адекватно помислено как да се постигне баланс между правата на демонстрантите и тези на жалбоподателя и другите молещи се", пише още в решението.

Мотивите на ЕСПЧ са унищожителни за действията на властите и разкостват адекватността на полицията по време митинга на "Атака".

"Предвид публично известните възгледи на "Атака" за исляма и мюсюлманите, за властите е било ясно що за демонстрация ще е тази, която съвпада с петъчната молитва и се провежда до джамията. Такава демонстрация по естеството си е съдържала риск от напрежение между демонстрантите и молещите се. Властите са били наясно с този риск и затова са пратили полиция на мястото. Трябвало е обаче да вземат мерки да намалят риска и да гарантират правата както на демонстрантите мирно да се съберат, така и правата на молещите се мирно да се молят.

Можели са да вземат ред мерки, например, да определят пространства, където демонстрантите да протестират на безопасно разстояние от молещите се и да осигурят достатъчен брой полицаи.

Властите са имали времето, необходимо да вземат тези мерки. Ясно е обаче, че не са взети никакви мерки за управление на ситуацията, преди да започне демонстрацията. Първите полицаи са изпратени на място едва след като получават информация, че демонстрантите се събират при джамията. Подразбира се от това бездействие да вземат каквито и да било мерки преди началото на демонстрацията, че властите изобщо не са обмислили предварително как да балансират конкуриращите се права на демонстрантите и молещите се така, че да бъдат зачетени и двете групи.

Дори и да не е била ясна, преди да започне демонстрацията, нуждата да се вземат мерки е станала очевидна веднага след това. Малко е да се каже, че демонстрацията е била заради силата на звука на молитвения призив.

Демонстрантите, повечето в черно, са викали и носили анти-турски и анти-мюсюлмански лозунги, някои от които злобни и вулгарни. Демонстрантът, който разрязва с нож фес и извиква "Сега ще ви покажем какво ще стане с всеки от вас", е получил явното одобрение на останалите.

Опитите на някои да сложат високоговорители върху пристройката към джамията също срещат одобрението на демонстрантите. Това са актове, които не целят да изразят неодобрение към силата на звука или към исляма, а са били очевидно пресметнати максимално да разтурят молитвата и да провокират насилие. От другата страна, молещите се са били там, за да се молят на редовната си молитва и не са имали цел да се ангажират с демонстрантите.

Днес съдът произнесе осъдителна присъда срещу България и по друго дело, заведено от Ана и Лилянка Михайлови за убийството от полицията на младеж от ромски произход, баща на една от двете жалбоподателки, през 2004 година. При инцидента полицията е получила сигнал, че убитият се опитва да отвори камион. При последвалото преследване и борба полицай е убил младежа с обяснението за самоотбрана. Делото се води също с помощта на Българския хелзински комитет.

В хода на следствието прокуратурата е прекратила проверката два месеца след събитията, съобразно становището на дознателя. Софийският военен съд е разпоредил възобновяване на разследването, след което прокуратурата общо осем пъти го е прекратила по същия начин.

През 2009 г. по искане на полицая Военноапелативният съд е разгледал отново делото и се е произнесъл, че разследваният е действал в условията на неизбежна самозащита.

Жалбоподателките се основават на правото на живот и твърдят, че използването на оръжие в случая не е било неизбежно. Те оспорват и работата на следствието. Съдът уважава жалбата и определя обезщетение от 16 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 6000 евро за разноски по делото.