Всичко е възможно при нулевото доверие между Запада и Русия

Отношенията Русия-Запада са в клопката на една динамика, която е опасна и може би необратима, гласи коментар на "Ройтерс".

Украинската криза се изостря във всеки един неин аспект. Върху земята на Донбас бушуват нови сражения. В небето над Европа британските изтребители трябва да прихващат руските ядрени бомбардировачи. Във Вашингтон, където Конгресът и амбициозни политици вече хвърлят поглед върху избори през 2016 г., се говори за предоставяне на тежки въоръжения за Киев. В Москва малкото останалите гласове на компромиса са смятани за слабаци и предатели. Дори в сферата на глобалните финанси се обсъжда изключването на Русия от платежната система SWIFT.

Паметта е къса. Стратегическото значение на Украйна за Русия, което трябва да напомня за ядрената криза около Куба, сега изглежда старомодно. Но Русия все още притежава 8 000 ядрени бойни главни. Въоръжените й сили наброяват 1 млн. души. А в ерата на кибервойните тя може да нанася катастрофални удари по инфраструктурата на Запада.

За чест на президента Барак Обама и германската канцлерка Ангела Меркел те се стараят Западът да остане трезвомислещ. Срещу руската анексия на Крим те противопоставят непреклонна дипломация, чиято цел е постигането на мирно решение.

Дори и при изостряне на конфликта заради настояваните от САЩ санкции, чиито последици се стоварват най-вече върху европейците, Меркел е превърнала в пътеводна звезда съхранението както на трансатлантическото, така и на европейското единство.

Но сегашната ескалация носи нов риск – да се разбие това единство. Възможността да открит сблъсък се засилва. Затова спешно е необходим нов подход, предлага анализът.

Той трябва да започне с преоценка на противника и безсмислието на текущия курс на действие. Особеностите на путинския режим, които критиците му най-много обичат да цитират - клептокрацията, репресиите, шовинизма, ревизионизма, параноята – са онези именно характеристики, които го правят непреклонен да капитулира под натиск – финансов или военен. Колкото повече Западът засилва войнствените действия, толкова повече нараства подкрепата за Путин, която вече достига равнище, невиждано за западните лидери (80% одобрение). Режимът само ще се втвърдява и няма да отстъпва.

Москва има правителство, чиито най-либералните и плуралистични елементи са приели реалността на икономическата война със Запада, както и бъдещи контраотговори "без граници" при по-нататъшни санкции.

Изключването на руската банкова система от SWIFT ще бъде възприето от Москва не просто като икономическа, а като стратегическа мярка. И в отговор тя ще задейства всички средства. Кибероръжията, енергетиката, финансите, неправителствените групи в съседни държави - всичко може да стане оръжие на такъв един отговор. Всичко това може да се случи, без да се отчита рискът от катастрофално грешна преценка или свръхреакция на някой пилот, капитан на ядрена подводница или боец от въоръжена групировка с преносима ракета.

В атмосфера на нулево доверие всичко става възможно.

Преди да се случи ужасяващия пожар с участието на двете ядрени суперсили, трябва да се потърси дипломатическо решение с американско-германска инициатива, адресирана до Москва.

Москва ще трябва да приеме, че народът на Украйна може свободно да избира своите лидери и да членува в Европейския съюз. Западът ще трябва да приеме, че правата на малцинствата, за които тръби навсякъде, трябва да се спазват в рускоговорещата част на Украйна, а също че членството на Украйна в НАТО ще я направи по-малко сигурна, всеки случай не повече.

За подобно споразумение Кремъл ще трябва да се откаже от крайната са реторика и амбиция за Новорусия. Западът пък ще трябва да се откаже от безумната идея да постави украинците във военна и икономическа зависимост от Европа в конфликта им с Русия.

Контурите на приемлива и за двете страни договореност отдавна са ясни. Предвид катастрофалните последици от евентуален въоръжен конфликт с Русия, липсата на една настойчива и целеустремена дипломация е загадка, обобщава се накрая в коментара.