Соломон Паси: За смяна на чипа два месеца стигат

д-р Соломон Паси е Министър на външните работи (2001-2005), договорил и подписал документите за присъдиняване на България към НАТО (2002 и 2004) и ЕС (2005).  През 1990 като депутат във ВНС Соломон предлага излизането на България от Варшавския договор и присъединяването и’ към НАТО и ЕС.  Като председател на ОССЕ през 2004 той лансира мащабна програма за реформи в организацията.  През 2002 и 2003 председателства Съвета за сигурност на ООН, а през 2001 и 2005-2009 е председател на парламентарната комисия по външна политика.  Като МВнР д-р Паси инициира тристранния формат България—ЕС—САЩ, който преговаря с режима на полк. Муамар Кадафи в Либия за успешното освобождение на българските медици в Либия.  Той е доктор по математическа логика и компютърни науки. Между 2008 и 2014 Соломон и дигиталния шампион Гергана Паси прокарват през институциите на ЕС политиката за единно европейско зарядно GSM устройство и инициират общоевропейския достъп до Wi-Fi.

След присъединяването към НАТО (2002-2004) и ЕС (2005-2007), след договарянето на американските военни бази у нас (2003-2006) и след освобождаването на българските медици от затворите на полк. Кадафи в Либия (1999-2007), във външната си политика България не е формулирала и планирала нито един нов мащабен проект, дори нито една нова мащабна цел.

Напоследък, около съставянето на поредното българско служебно правителство често чувах: „Че за два месеца във външната политика нищо не може да се направи, освен избори в чужбина!”  Истината, обаче, е друга: може много да се направи, стига да се прави, както трябва да се прави.  Правителство на проф. Близнашки и Президента Плевнелиев има условията да надгради постигнатото от емблематичния служебен кабинет на Президента Стоянов и Стефан Софиянски, който през 1997 кандидатира България за НАТО и въведе международния валутен борд.

А колкото до изборите в чужбина, които са огромно натоварване за българската дипломация, да си дадем сметка, че за 25 години демокрация имаме 12 пъти избори за национален или европейски парламент и е съвсем естествено това усилие да е еволюирало до логистична рутина, напълно съвместима с дипломацията по същество.

Откъде да започнем през август 2014?

Няма съмнение: със смяна на името на Министерството на външните работи, която да зададе и нова тенденция на поведение.  Време е аморфните работи да бъдат ъпгрейднати до осмислени политики.  Да –  Министерство на външните и европейските политики, МВЕП е нужно на България днес.  Министерството на външните работи и изповеданията на Княжество България е регламентирано под това име от Търновската Конституция (като първото сред общо шест министерства) и формално създадено през юли 1879.  Тогава не сме имали още нито Съединението, нито Независимостта. Тогава ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС ги е нямало дори като идея, а еврозоната вероятно би звучала като налудна идея.  Тогава Княжество България е трябвало да се справя с всякакви „външни работи”, сервирани му от Великите Сили или съседите и дори е било препоръчително да не набляга на политиките, мечтани от народ и лидери – Съединение, Независимост и Освобождение за останалите в Османската империя българи и земи.

Но днес България не само, че не трябва да се срамува от своите политики, а точно обратното – от тяхната липса.

И така, да речем, че – според крилатия израз на Царя – сме сменили чипа и сме реформирали МВнР до МВЕП, което е заменило работите с политики.  Кои са тези липсващи приоритетни политики, които България да сложи на дипломатическия терен?  Те са два вида:  важни и спешно-важни.

Ще започна от най-спешно-важната: Българското председателство на ЕС. Тройката Великобритания—Естония—България, ще председателства ЕС през юли 2017- декември 2018, последните шест месеца са нашите.  Българската подготовка за това предизвикателство по предвалителна оценка е закъсняла с около 10-14 месеца, голяма част от които служебното правителство трябва да навакса.

Председателството на ЕС не е ПР упражнение, макар че много лидери виждат само тази му страна.  То е повод за обмен на най-добри практики.  Трябва да приоритизираме тази национална задача в две посоки:  
*) какво ние в тази тройка можем да дадем на ЕС и  
*) как това председателство да тласне реформите в България и как чрез него да създадем кадри и политики.  
 
Но преди всичко:  да не се изложим с организацията на това гигантско усилие.  Служебното правителство трябва спешно да приеме Национален координационен механизъм "Председателство на ЕС", ангажиращ всички държавни институции и НПО, за да посрещнем предизвикателството най-адекватно.  

Нещо повече.  Председателството неблагополучно ще съвпадне с по-следващите парламентарни избори (ако са редовни).  Координационният механизъм трябва да отчита и минимизира дефектите на тази и подобните (уви, зачестяващи) политически турбуленции.  Затова Председателството на ЕС е добре да се стабилизира със Закон, даващ роля на Президента като най-устойчива институция.  Служебното правителство може да подготви такъв закон, а следващият парламент спешно да го приеме.

Другият най-спешен въпрос на българската дипломация и МВнР (МВЕП) е: Кристалина Георгиева – шеф на Европейската дипломация.   Преди година бих смятал това за невъзможно.  Но днес, стажът и авторитетът на комисар Георгиева и международните контакти на Президента (в момента шеф и на изпълнителанта власт) превръщат задачата от утопична в реалистична.  Ще е признак на национална отговорност, ако БСП чрез позициите си в ПЕС защити този уникален шанс за България.  

По важните приоритети, които за страничен наблюдател не изглеждат спешни също трябва да се вземат спешни мерки в следващите 2 месеца:  членство на България в €-зоната и европейския банков съюз са отдавна отлагани приоритети.  За €-зоната постигнахме разбирателство с ЕС още през 2002, така че 7-годишното отлагане от 2007 насам е напълно безотговорно.  Членство в €-зоната въвежда България във висша орбита на евроинтеграция с достъп до формиране на европейски решения от далеч по-висок клас.  Всички т.нар. негативи от това членство (макар че, те са повече плашила’, отколкото реалност) се неутрализират от този следващ естествен цивилизационен избор.

По Шенген без да създаваме свръх-очаквания, България може да подпомогне италианското председателство на ЕС да пресира държавите членки за по-ясен график за въвеждане на Шенген по водни и въздушни граници.

Европейска космическа агенция, ЕКА, е в динамични отношения с ЕС, по които в момента се водят оживени дискусии.  България е единствената от ЕС-27, която няма базисното споразумение с ЕКА.  Възможностите на ЕКА за развитие на българската наука и учени, както и излаза на България към НАСА (който минава през ЕКА) са съкровище, което напълно оправдава инвестицията на членския внос. Този чип може да бъде сменен за 2 месеца от едно служебно правителство.   Депутатът Мартин Захариев внесе в отишлия си Парламент Космическия Закон на Атлантическия Клуб и служебното правителство може да го съгласува и завещае в готов вид на следващия парламент и кабинет.  Така България ще попадне в авангардния клуб на двайсетината страни с космическо законодателство, което ражда и нови икономически възможности.  

Правителството може да блесне на европейския терен – и няма нищо лошо в това – като лансира в ЕС някоя напредничава общоевропейска кауза, над които гражданското общество у нас работи от години.  Например, универсален достъп до Wi-Fi, който е неизбежен занапред.  Но за начало и може да предложим на Европейската комисия да регламентира свободен Wi-Fi поне на територията на европейските летища – милиони европейци и гости на Европа ще ни споменават с добро.

Балкански Вишеград

Новата вътрешна скорост на евро-интеграция за България е на Балканите. За 2 месеца този процес няма да приключи, но може да започне.

Петте балкански страни членуващи едновременно в ЕС и НАТО (България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватия) могат да инициират така необходимото балканско сътрудничество по примера на Вишеград (а преди това Бенелюкс, Скандинавия, Балтика, Северното и прочие).  За два месеца то няма да се финализира, но периодът е достатъчен, за да се сондира.  Парламентарните правителства са по-инертни и по-трудно проявяват въображение за подобни идеи, но служебното може и да може.

България-САЩ

Големият проблем в отношенията ни със САЩ е, че от поканата и членството ни в НАТО и договарянето на американските бази у нас България няма нови стратегически проекти или искания към САЩ.   Отмяната на американските визи не може да изчерпва нашия списък на желанията към най-големият ни военен съюзник в 13-вековната история на България.

Стратегически искания за сътрудничество в кибер-отбраната, военната авиация, ядрената енергетика, информационните и други авангардни технологии могат да изпълнят с ново съдържание двустранния диалог.  

Привличането на американски компании като Уестингхаус и Шеврон е от системно значение за икономиката ни.  Но начинът, по който отишлото си правителство подготви, комуникира и завеща договора с Уестингхаус засега е по-скоро мечешка услуга за българо-американските отношения – премиерът успя да антагонизира дори собствената си партия!  Президентът показа, че може да гради консенсус в критични моменти, но с Уестингхаус е изправен пред ново предизвикателство, и то в изборен период (който е най-неблагоприятен за изграждане на консенсус), дано кабинетът успее!

Правителството, макар и служебно, може да тласне процеса за закупуване на изтребители Ф-16, но разбира се нека поиска и българско участие в проекта Ф-35.  Ако едно българско правителство има въображение и размах, ще поиска от САЩ да изпратим трети български космонавт, този път с НАСА – подобен проект би генерирал огромен научно-технически и индустриален потенциал за България.  (Не се подсмихвайте:  Ричард Брансън вече обмисля как да се родят внуците му в Космоса!)

При служебен кабинет Президентът е пряк ръководител и на изпълнителната власт, което улеснява среща Обама-Плевнелиев.  Но много е важно списъците от взаимните очаквания на двете страни да са предварително съгласувани, а българският да е достаъчно съдържателен (за американския не се съмнявам!).

За заключение оставих членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР, смятана за стожер на глобализацията. ОИСР е наследникът на Плана Маршал, с който Америка възроди и обедини Европа, а днес е депозитар на най-добрите световни практики във всички невоенни области от човешката дейност.  

Членството в ОИСР е първият естествен приоритет на страната ни след присъединяването ни към ЕС през 2007.  Членството в ОИСР ще даде достъп, стимул и механизъм за внасянето им у нас, вместо изобретяването на топлата вода.  За два месеца то няма да се случи, но за два месеца дълго отлаганата кандидатура може да бъде ясно заявена в Париж.

По някои от споментите стратегически приоритети Атлантическият Клуб подготвя почвата и обществото ни от години:  за реформата на МВнР в МВЕП, за космическия закон и универсалния достъп до Wi-Fi – от сегашното десетилетие,  за членство в ОИСР и Ф-16 – от миналото, за членство в ЕКА и третия български космонавт – от по-миналото, за Балканския Вишеград – от няколко месеца.  Но от личен опит знам, че за най-прогресивните идеи обществото зрее най-бавно, и още по-бавно, ако няма лидери, които да катализират процеса.  

Разбира се, за 2 месеца могат да се актуализират и приоритизират българските кандидатури за Председателство на ОССЕ (подадена през 2004) и нов мандат в СС ООН (подадена през 2003).  Да не забравяме, че в мандата на служебното правителство попадат както съмита на НАТО в Уелс, така и сесията на Общото Събрание на ООН в Ню Йорк, която е урожаен период за всяка добре подготвена дипломация.  Тоест съдбата е добра към към българската дипломация, сега на ход е тя.

Не мислете, че предлагам на служебния кабинет да свърши за два месеца дванайсетте подвига, които Херкулес е извършил за дванайсет години!  Предлагам само най-неотложното и най-реалистичното, за което се иска политическа воля, а не гигантски ресурс. Има и много спешни приоритети, които са работа на парламентарен кабинет.   

Служебното правителство е очевидно композирано в тесен синхрон с очакваната управленска коалиция след изборите – Герб и РБ/ДСБ.  Това означава, че приоритетите, захванати сега може да се реализират и след изборите, ако резултатите от тях не са изненадващи.  Както през 1997.  Макар че, тогава имаше нова надежда за нов чип, а днес – само за рестарт на стария.

Изобщо, за два месеца не могат да се направят чудеса, но може да се смени чипа с такъв, който прави чудеса.  Успех на служебното правителство на премиера Близнашки!