Петя Георгиева, диетолог: Организмът е микрокосмос в макрокосмоса

Пeтя Георгиева е диетолог, или както сама се нарича – диетет. Тя е специалист по здравословно и балансирано хранене. Дава съвети за това как да предпазим организма си от храни, които му вредят. Участвала е в Нощта на учените 2013 г., където изнася презентация на тема: „Всичко ново е добре забравено старо – съвети за съвременно хранене от нашите предци“. Петя Георгиева участва и в първия средновековен панаир в София край Боянската църква, където също представи графики и таблици за това как са се хранили средновековните хора и какво от техния тип хранене би било полезно за съвременните хора.

Как средновековните храни биха могли да се приложат в диетичното хранене на съвременния човек?

Лесно, чрез приготвяне предимно на храна в сезон и ползване на различни подправки за създаване на автентичен вкус.

Кое е различното при храненето на средновековния и днешния човек?

Характерното в средновековното хранене е поддържане на диета предимно с цели, нерафинирани храни, като най-значителната разлика е набавяне на достатъчно фибри. Храната е не само средство за набавяне на енергия, но е била целенасочено селектирана според дадени нейни характеристики с насока превенция.

Какво е разбирането на древните за организма и принципите на хранене?

Организмът е микрокосмос в макрокосмоса или човекът не е самостоятелна „шушулка“ във вселената, а една част с нея. Храненето само по себе си не е единственият фактор за здравето, а е неразделна част от добри практики (хигиена, сън, емоционално здраве) за постигане на баланс и равновесие на организма.

Как се е балансирало храненето през Средновековието и възможно ли е този принцип да се прилага днес?

Балансът на храненето е пряко свързан с баланса на 4-те течности – теорията, според която човешкото тяло е изпълнено с четири течности, които са в равновесие при здравите хора. Според тази теория болестите са причинени от дефицит или излишък на някои от тези течности. Разбира се, абсолютният баланс на тези течности е невъзможен или поне не е търсен от средновековния алхимик (диетет, диетолог) поради факта, че всеки човек се ражда с господстваща, основна течност, която дава отличителни качества на неговия характер (телесна структура). Но ако една от течностите значително се прояви (човекът значително е затлъстял), се предприемали действия да се „отърват“ от тази доминираща течност (намаляване на теглото) чрез селектиране на храни, подходящи за дадения случай. Неслучайно и тогава, и сега има общи препоръки, но в случай на дисбаланс са се правили индивидуални консултации със съответния специалист.

Какви са били основните принципи на храненето през средните векове?

Дневният хранителен режим през Средновековието включва не само избор на храни и напитки, но се съблюдава и тяхното количество и честота на хранене, нещо подобно правим и ние днес.

Кои храни на средновековните хора са достъпни и днес и има ли достатъчно заместители, ако оригиналите липсват?

Както тогава, така и сега се консумират храни от растителен и животински произход. При наличието на добри рецепти няма причина да не успеем да приготвим тези храни - пример е бадемовото мляко. Под въпрос са някои от подправките, ползвани тогава, които трудно се набавят сега, но 100% удоволствие в нищо няма, както и винаги има вариант за компенсиране на вкусово качество с нещо подобно.

Какво е разбирането за храната на древните хора?

Търсили са сезонността в храната, както и са съблюдавали практики, свързани с религията. Също презентацията на храната е неразделна част от цялостния опит от храненето.

Докъде е била медицината и докъде религията при храненето през Средновековието и актуално ли е това днес?

Според лични наблюдения всяко едно ново нещо е добре забравено старо, но днес различното е значителното развитие на технологиите и познанието в медицината, съответно и в храненето. Днес също има пости, както и препоръки за добри хранителни практики и препоръчителни хранителни режими при дадени заболявания. Къде са границите на религията и медицината, е комплексен въпрос и зависи от традициите и технологичното развитие на даден социум както тогава, така и днес.