"Южен поток“ – икономическа пешка в украинската криза

Анализатори считат, че газопроводът за милиарди евро „Южен поток“, който трябваше да пренася сибирски газ към Европа, се превърна в икономическа пешка в украинската криза, след като България спря работата под натиск от Брюксел и Вашингтон, се казва в анализ на АФП.

Проектът за газопровод, подкрепян от руския газов гигант „Газпром“, италианската ЕНИ и френската Е Де Еф, трябва да пренася ежегодно 63 милиарда куб. м руски природен газ към Европа. Но след натиск от САЩ и Европа София обяви през уикенда, че спира подготовката за своята част от газопровода, която трябваше да започне да се строи в средата на годината.

Анализатори твърдят, че „Южен поток“ като цяло се е превърнал в политическа и икономическа пешка в конфликта между ЕС и Русия заради Украйна, но считат, че той няма да бъде блокиран завинаги. Възобновяването на работата ще зависи от намирането на решение на конфликта в Украйна и от продължаващите газови преговори между Украйна и Русия с посредничеството на ЕС.

Москва и Киев водят тежки преговори в Брюксел за предотвратяване спирането на газовите доставки за Украйна, ако тя не изплати дълга си от близо 4,4 милиарда долара (3,2 милиарда евро). „Зависи дали ще има политическо решение в Украйна. Ако има политическо решение, тогава мисля, че те могат да намерят регулиращо решение за газопровода“, счита Джонатан Стърн от Оксфордския институт по енергетика.

Той казва това във връзка с аргумента на Брюксел, че България може би ще наруши правилата на ЕС, ако продължи работата по проекта. „Южен поток“ се използва, за да бъде принудена Русия да прави отстъпки в украинската криза като цяло и най-вече в газовите преговори“, смята Герхард Мангот, експерт по Русия от университета в Инсбрук, Австрия.

Според Мартин Владимиров от софийския Център за изследване на демокрацията е „твърде рано да се говори за замразяване“. „Голямо споразумение „Газпром“ – ЕС може да се очаква в идните дни“, отбелязва той. „Въпросът е дали геостратегическите интереси на Европа ще надделеят над чисто икономическите интереси на партньорите в „Южен поток“ като италианската ЕНИ, френската Е Де Еф и големите потребители от германската химическа индустрия“, допълва Владимиров.

Руският външен министър Сергей Лавров разкритикува Брюксел в понеделник за оказване на натиск върху България заради „Южен поток“. Той заяви, че газопроводът е бил използван за отмъщение срещу Москва заради украинската криза. „Понякога Брюксел е воден от желанието да накаже, от желанието да отмъсти“, заяви Лавров.

ЕС вече призова в средата на април за отказ от „Южен поток“ заради действията на Москва в Украйна. Но той се въздържа да поиска директно спиране и вместо това започна правна конфронтация с „Газпром“ и България заради регулаторни подробности по проекта. „ЕС иска пауза, преди да разреши нова инфраструктура, която може значително да увеличи руския износ към Европа“, отбеляза Стърн.

Но в знак, че проектът далеч не е мъртъв, сръбският премиер Александър Вучич заяви в понеделник, че Белград продължава работата по „Южен поток“, както е планирано, въпреки съобщенията, че може да последва примера на София. Дори българският министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви вчера, че „Южен поток“ изглежда необратим като европейски проект. Въпросът е не дали, а как точно ще бъде задействан“.

България, която е най-бедната държава – членка на ЕС, и е почти изцяло енергийно зависима от Русия, беше твърд поддръжник на „Южен поток“, който смята за жизненоважен за диверсификацията на газовите маршрути. В момента те минават през Украйна, което предизвика редица проблеми с доставките в миналото. Нито ЕНИ, нито Е Де Еф са коментирали спирането на проекта. Но близки до френската компания източници заявиха, че дългосрочният й ангажимент към „Южен поток“ е извън съмнение. /БГНЕС/