Почина великият Маркес

“Валя четири години, единайсет месеца и два дни…Лошото беше, че дъждът разбъркваше всичко и най-безводните машини пускаха цветя помежду зъбчатките, ако не ги смазваха на три дни, и нишките на брокатите ръждясваха и се раждаха шафранови водорасли по мокрите дрехи. Атмосферата беше толкова влажна, че рибите биха могли да влизат през вратите и да излизат през прозорците, плувайки из въздуха на помещението…”

Почина един от най-влиятелните писатели, не само в Латинска Америка, а в целия свят, Габриел Гарсия Маркес. Той издъхна в Мексико на 87 години след дълго боледуване, съобщи мексиканският вестник "Ел Универсал".

Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос съобщи в сряда, че Маркес се възстановява от пневмония. Преди седмица писателят бе настанен в болница в столицата на Мексико с обезводняване и инфекция на белите дробове и отделителната система. След това обаче той бе изписан за домашно лечение. През 1989 г. е забелязано раково образувание на дробовете му. През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома - рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана.

Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 г. През 1982 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на неговите баба и дядо), "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и "Генералът в своя лабиринт".

Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско село Макондо (което се появява и в други съчинения на автора и означава банан на езика банту).

През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга.

Поклон пред паметта му!