Ако имаше машина за заличаване на всичко, какво би заличил от живота си?

Документалният филм „Машина за заличаване на всичко“, с награда за най-добър режисьор от Сънданс 2013 година, могат да гледат киноманите в салона на „Дом на киното“.

„Търсим млади хора, на възраст между 15 и 25 години, които считат, че биографията им, ежедневието и целите им са изключително интересни за филм“.

Това е текстът на обявата, която младата режисьорка Тинатин Гурчиани публикува, когато решава да направи колективен портрет на поколение млади грузинци.

Подходът едва ли би могъл да бъде по-смел. Тя формално обявява кастинг, но всъщност кани персонажите си във филма. Застаналите пред камерата са откровени, а Гурчиани не се страхува да им повярва и да ги последва в живота им. Взаимното доверие между документалист и „обект“ е ключът към истината в „Машина за заличаване на всичко“.

Разкритите картини от изолираната държава удивяват привикналия към глобалния свят зрител, изострят способността му за емпатия. Едно малко момче се труди всеки ден в царевичните поля, но е будно и мотивирано, 25-годишен младеж е кмет на високопланински село със средна възраст на обитателите – 70 години, негов връстник е пристрастен към он-лайн покера, млада жена изживява радостта на майчинството, а друга търси майка си.

Заглавието на филма не е резултат от внимателно редене на думи. Докато разговаря с млада писателка в депресия, режисьорката подхвърля: „Ако имаше машина за заличаване на всичко, какво би заличила от живота си?“.

Признание за режисьорската работа са две ключови награди – една в родината Тбилиси 2012 г. – Най-добър грузински филм, и една в чужбина на най-престижния фестивал за независимо кино в света Сънданс 2013 г. – Най-добър режисьор в документалния конкурс.

12 февруари, 18:00

Вход свободен