Файненшъл Таймс: Спънката с Украйна ще научи ЕС на търпение

От всички възможни развития след срещата на върха на Източното партньорство на ЕС, която приключи във Вилнюс миналия петък, повторението на Оранжевата революция в Украйна бе може би най-малко очакваното.

Литва се надяваше да използва ротационното си председателство на ЕС, за да постави Укрйна на пътя към членство в съюза с подписването на споразумението за либерализиране на търговията. Когато украинският президент Виктор Янукович реши в последния момент да не подписва споразумението, позовавайки се на натиск от Русия, срещата на върха беше предварително определена като провал и по-спорно като победа за Русия, пише британският вестник "Файненшъл Таймс".

Случилото се в Киев през уикенда разказва друга, по-позитивна история. Тълпа от над 100 000 души, най-многолюдната от славните дни преди девет години, не се подчини на забраната на правителството за протести по становището на президента и настоя, че съдбата на Украйна е свързана с Европа.

Протестиращите се натъкнаха на сълзотворен газ и бой с полицейски палки. Много ранени бяха регистрирани и от двете страни. Протестите не означават, че Украйна е обединена зад проевропейски настроените киевчани или че Янукович и неговото правителство ще бъдат подложени на натиск да подадат оставка или да направят обратен завой.

Страната е точно толкова разделена на привърженици на западната и на източната ориентация, колкото беше след обявяването на независимостта си. Киев, който някога се колебаеше между изтока и запада, сега клони повече към запада благодарение на новата си средна класа.

Протестите означават, че каузата на прозападно настроената Украйна не е била безвъзвратно загубена във Вилнюс и няма да бъде изоставена без борба. Това би трябвало да е известна утеха за Брюксел, който сякаш се е оттеглил, за да ближе раните си. Това също така предоставя някои ориентири какво трябва да направи ЕС оттук-нататък. Каквото и да направи съюзът, той трябва да избягва грешките от последните месеци. Ако Москва оказа натиск върху Украйна да направи окончателен избор между връзките си с Евразийския съюз и по-близките връзки (чрез Източното партньорство) с ЕС, това отчасти се дължеше на факта, че подобна реторика "всичко или нищо" идваше и от Брюксел.

Дали това беше отражение на непознаването на украинската действителност или на факта, че имаше твърде много други разсейващи вниманието събития като кризата в еврозоната и изборите в Германия, все още не е ясно. Но настоявайки Киев да подпише споразумението до края на ноември, Брюксел искаше нещо, което на Украйна винаги й е било трудно да даде. Причината не е, че Янукович е проруски настроен, той е възприеман по този начин на запад, макар, че подкрепяше по-близки връзки на страната му с ЕС.

Причината е, че Украйна не е изградила напълно постсъветската си идентичност, нито се е отделила в достатъчна степен от икономическите си връзки от съветската ера. Съществуват много силни интереси, поради които би било неуместно за Киев да изгори всичките си мостове с Москва в този момент. ЕС не може непременно да замени това, което Украйна би загубила.

Предложението на Янукович за трипартийна комисия – Украйна, Брюксел и Русия, за търсене на възможни решения, вероятно ще бъде категорично отхвърлено от ЕС. Впрочем, неофициално то вече беше отхвърлено. Поканването на Русия би означавало приемане от Брюксел, че Москва може легитимно да упражнява влияние върху решенията на съюза и че Украйна не е съвсем суверенна страна. За такова нещо не може да става дума. Но, за да се постигне компромис, Русия трябва да участва, може би развявайки знамето на Евразийския митнически съюз, а не своето собствено. Другата алтернатива е това да се случи в рамките на редовни и често със свободно съдържание срещи на върха ЕС-Русия.

Не е необходимо практическите въпроси да бъдат непреодолими. Сега, когато Русия е член на Световната търговска организация (СТО) и Москва и Киев все повече стандартизират своята регулация съобразно нормите на ЕС, твърденията на руснаците, че винаги ще има определени области на регулация и мита, с които членството в двата съюза ще е несъвместимо, не звучи особено убедително. Най-важното обаче е, че е необходимо ритъмът на новите преговори да е по-спокоен, отколкото трескавите стъпки ту напред, ту назад в последните няколко месеца.

Може би дори си струва да се изчакат следващите президентски избори в Украйна в началото на 2015 г., за които Европа вероятно ще е сред основните теми в предизборната кампания. От украинска гледна точка каквото и да бъде решено, то трябва да води до временно уреждане на споровете, което да й позволи да стои и в двата лагера. Студената война, когато Украйна можеше да бъде смятана за трофей, който да бъде спечелен или изгубен, свърши.

Автор: Файненшъл Таймс, Превод: БГНЕС