Проф. Георги Близнашки: В обществото ни се случва морална революция

Професор Георги Близнашки е преподавател по конституционно право В СУ „Св. Кл. Охридски”. Той е роден на 04.10.1956 г. в с. Скравена, област Софийска. Завършил е Юридически факултет на СУ "Св.Климент Охридски" през 1982 г. Асистент в Юридически факултет от 1983 г. Доктор по право от 1988 г. Доцент от 2003 г. ? Бил е народен представител от листата на БСП. Има специализации във Великобритания и Русия. Професор е от 2009 г. Той е един от преподавателите в СУ, които подкрепят протестите на студентите.

Г-н професор, защо един преподавател като Вас подкрепя студентските протести, какво Ви мотивира за това?

Едва ли има нещо по-естествено от това един преподавател да застане на страната на своите студенти, когато те водят битка за възстановяване на обществения морал. Още повече, че "окупацията" започна тогава, когато самият аз оспорих решението на Конституционния съд по случая Пеевски, а студентите по същество подкрепиха моята позиция. Не може институцията, призвана да защитава Конституцията да я потъпква и всичко това да остава без последици?!

Кога мислите, че окупацията ще бъде преустановена и какво трябва да се случи, за да бъде отменена тя?

Надявам се,че окупацията ще бъде прекратена скоро, защото тя постигна своите цели: разбуди обществото и даде нови импулси за безпрецедентните улични протести в България, които продължават повече от 150 дни. Студентите сами ще решат, как да продължат, като смятам, че ако правителството не подаде оставка, протестът ще приеме нови форми.

Как възприемате окупацията на университети и това ли е най-подходящият начин младите хора да изразят своята позиция за актуалната обществена ситуация?

Това е крайна форма на гражданско неподчинение и студентите са в правото си да прибегнат към нея, когато правителството и парламентът продължават да неглижират обществените настроения. Окупацията е легитимно средство за съпротива срещу една нелегитимна и корумпирана власт. Правото на съпротива е естествено право, което е положено имплицитно в основите на модерния конституционализъм. За да се избегнат крайните му последици управляващите, чиято легитимност е оспорена, имат един изход - предсрочните парламентарни избори. Единствено и само народът като върховен арбитър е в правото си да разрешава подобни спорове.

Има ли политически подтекст в студентските протести и ако да, кой, ако не, според Вас трябва ли студентите да се ангажират политически, за да стане протестът им по-представителен?

Да, има такъв подтекст и това е в реда на нещата. По-важното е друго, а именно, че не става дума за партийна дейност, която по принцип няма място в университетите. Студентският бунт е част от протеста на гражданското общество срещу диктата на олигархията, която отдавна се е самозабравила и не се интересува от общественото мнение. Студентите са пълнолетни граждани, които имат политически права и сами трябва да решат дали да се ангажират с политическа дейност в бъдеще. Важното е всички да гласуват на следващите избори, за да се даде поучителен урок на родната олигархия.

Какво смятате за подкрепата, която протестът получава от дипломати от други държави?

Тази подкрепа е просто задължителна, защото България е вече пълноправен член на ЕС. Навсякъде, където има демокрация, изходът от подобни кризисни ситуации е един - предсрочни парламентарни избори. А иначе, борбата е неравна, тъй като олигархията контролира значителна част от медийния ресурс в страната - особено печатните издания, но губи битката за общественото мнение. В продължение на няколко седмици от началото на протестите, местните медии заблуждаваха обществеността, като непрекъснато занижаваха броя на протестиращите, та трябваше една английска телевизия да съобщи на света, че в София на улицата протестират повече от 70 хил. души.

Студенти говорят за международен отзвук от техните протести, имате ли впечатления за такъв и какъв е той?

Да, има такъв отзвук, като той става от ден на ден все по-силен. Вчерашните сблъсъци пред парламента и полицейското насилия са отразени от Reuters, BBC и други водещи световни агенции. Тези дни мое интервю по повод на протестите ще излезе във влиятелното френско издание Lе Nouvel Observateur.

Какво бихте казали на обвинението, че „политиката няма място в университета“, по повод академичните протести?

Партийната политика наистина няма място в университетите, но да не забравяме, че политически характер има всичко онова, което се отнася до живота на обществото като цяло. В този смисъл студентите като пълноправни граждани има право да отстояват собствената си гледна точка. Това, което се случва в обществото, е морална революция, насочена срещу политическите партии от статуквото, които вместо да служат на общото благо се поставят в услуга на различни частни и корпоративни интереси. Така че, студентите няма как да останат безразлични към тези фундаментални теми и проблеми.

Какво бихте казали на онези студенти и преподаватели, които не подкрепят окупацията и протеста на своите колеги?

По принцип, цялата академична общност подкрепя исканията на протестиращите студенти, като различията са по-скоро по тактически въпроси тоест, под каква форма трябва да протичат протестите и трябва ли да се окупират университетите. Доколкото залогът на тези протести е огромен - бъдещето на българската нация и държава, дотолкова тези, които остават настрана от студентските вълнения, трябва да проявят разбиране към младите хора, които отстояват една общонационална кауза.