Ангела Меркел - смелият кормчия в окото на кризата

Фолкер Вегенер, "Дойче Веле".

Ако Ангела Меркел вземе трети мандат като канцлер, то ще е затова, че насред еврокризата се държа като смел кормчия, който действа решително и последователно. А това се харесва на германците.

Ето какво ми се случи наскоро в трамвая. "Ама че предизборна кампания!" - бях се разпалил в разговор с колега. "Нищо съдържателно, никакъв сблъсък, да не говорим за визионерство!" Така му говорех, а той само ме гледаше и мълчеше. Впрочем - този колега е руснак. Добре познава живота както в Русия, така и в Германия. А аз знам само за Германия. "Трябва да погледнеш Германия отвън, за да я оцениш истински", каза накрая колегата. И започна да изброява: Германия е единствената голяма страна, която не се поддаде на кризите - като тръгнем от банкрута на Леман Брадърс през 2008 и стигнем до заплашените от фалит европейски държави напоследък. Германската икономика върви, трудовата заетост е на рекордно равнище, социалните каси са пълни с пари. Предприемачите дори не могат да намерят достатъчно чираци, та ги търсят чак в чужбина. Да не говорим, че няма и следа от инфлация. "Тогава от какво се оплакват германците?"- попита ме моят руски колега. "Та Германия е направо образец за стабилност, благоденствие и добра организация. И всеки трети руснак веднага би гласувал за Меркел", добави. Направо се шашнах. Излиза, че ние, германците, сме си много добре - а пък аз дори не съм го забелязал... Да, вярно е, добре сме. Толкова сме добре, че отлагаме реформите и се задоволяваме с плодовете на политиката, която проведе бившият канцлер Герхард Шрьодер от Социалдемократическата партия. Със своята програма "Агенда 2010" той оряза социалните придобивки. Сега Меркел извлича ползи от това. Историческа ирония. Така самата Меркел отложи за по-нататък собствените си реформаторски планове.

Решителност, твърдост, последователност

Вярно е, че през втория й мандат като канцлерка се случиха доста неща, които никой не можеше да предвиди. Ядрената авария във Фукушима и дълговата криза в Южна Европа, например. И в двата случая Меркел прояви инициатива. Аварията в Япония дари Германия с новата ни енергийна политика. Ангела Меркел, която по образование е физик, а по убеждение дълго време насърчаваше ядрената енергетика, за една нощ, както се казва, се отказа от "мирния атом". Забележително решение, което обаче не е единствената запазена марка на втория й мандат. Хората ще я запомнят най-вече като политик, който се зае да решава дълговата криза в Европа. Действията за спасяване на еврото се превърнаха в средоточие на политиката на нейната коалиция. Тези действия донесоха на Меркел международен респект. Но не е само това. Върху канцлерката се изсипа небивала критика заради радикалния курс към икономии, който тя предписа на гърците, на испанците и на другите страни, изправени на ръба на фалита. Няма никакво съмнение, че в хода на кризата Германия придоби повече влияние в ЕС. А Меркел стана неофициалната председателка на Надзорния съвет на ЕС АД. Сегашният застой, който цари в Брюксел, го доказва от ясно по-ясно. Вече от седмици там са замразени най-важните теми - всички чакат германските избори, преди да продължат нататък. Да продължат - но с кого ли?

Благодарение на Меркел, Германия стана глобален играч

Скучната и безсъдържателна предизборна кампания в Германия свидетелства най-вече за едно: германците определено са доволни от себе си и от своето икономическо положение. В Южна Европа всички са се изправили на нокти, а в това време, посред кризата, германците спят дълбоко и спокойно. От чужбина ни се възхищават, а ние го приемаме като нещо нормално. Парадоксално, но факт: Германия неволно се превърна в глобален играч тъкмо поради решителността, с която Меркел изисква икономии и реформи от страните в криза. Глобален играч поне в областта на финансовата и европейската политика. Защото иначе Германия продължава да се държи настрана от международната политика. И, примерно, на въпроси като този дали ще поеме отговорност за евентуална военна намеса в Сирия, отговаря: Не, благодаря! В навечерието на изборите истински вълнуващ беше само един въпрос: какви ще бъдат резултатите? В предизборната борба нямаше никакви теми, имаше я само канцлерката. Ако тя наистина вземе трети мандат, това ще бъде благодарение на действията ѝ по отношение на еврозоната. В окото на кризата тя демонстрира твърдост и последователност. А избирателите харесват това!