Найджъл Фараж нарече българи и румънци "престъпни банди"

„Не бива да приемаме тези престъпни банди“, заяви лидерът на крайно-дясната „Британска партия на независимостта“, Найджъл Фараж, по адрес на българските и румънски граждани, за които ограниченията на трудовия пазар във Великобритания отпадат от 1 януари 2014 г., предава БГНЕС.

Фараж отправил обидните квалификации на партийна конференция в петък.

Според него, слабият граничен контрол е довел до „румънска престъпна вълна“ в Лондон.

„По-лошо ще стане след 1 януари, когато румънците и българите получат автоматично правото да идват в Обединеното кралство“, посочи Фараж.

„Не бива да приемаме престъпните банди, а трябва да депортираме извършителите на престъпления“, обърна се Фараж към водачите на основните политически сили в страната.

Той постави ултиматум на правителството на премиера Дейвид Камерън, че ако не спре имигрантите от България и Румъния до края на годината, „на Уестминстър ще има земетресение“.

Фараж смята, че гласоподавателите ще накажат управляващите на европейските избори през 2014 г..

В апел към младите, които ще могат да гласуват за първи път през май 2014 г., Фараж заяви, че изборите за Европейски парламент са шанс за избирателите да изразят желанието си да излязат от Европейския съюз.

„Хората трябва да възприемат вота като референдум за ЕС“, каза той и поясни, че глас за UKIP ще бъде глас за изход от Общността.

Националистът се забърка в скандал, след като Channel 4 News показа писмо, написано от неговата бивша учителка Клоуи Дийкин до директора на колежа, в което преподавателката изразява загриженост за „публично изразени расистки и неофашистки възгледи“ от страна на младия Найджъл Фараж.

Писмото е написано на 4 юни 1981 г. и в него учителката описва как група момчета, сред които и днешният политически лидер, марширували късно през нощта през малко село в Съсекс и крещели песни на Хитлер Югент.

Фараж обясни пред телевизията, че твърденията за нацистките песни са "пълни глупости", но призна: „Да, казвал съм някои странни неща - не задължително расистки. Зависи как го тълкувате. Трябва да обърнете внимание, че от 1968 г. до преди няколко години в тази страна не можеше интелигентно да се обсъжда имиграцията и интеграцията. Това беше тема табу и това се случи чрез академичната общност, чрез политиката и медиите“.