Благой Рагин: Само туризмът може да вземе 1 евро и да върне 200 в икономиката

Благой Рагин e председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г.

Г-н Рагин, връщате се от визита в Киев. Можете ли да ни кажете повече подробности?

Тази среща беше планирана отдавна. Това са бизнес контакти с украинските колеги, те сега се подготвят за европейски фондове, интересуват се как върви усвояването. Предложиха ни кадри, които да се обучават на стаж в нашите курорти. С мен беше и колегата от Слънчев бряг – Веселин Налбантов. Мисля, че това и Златни пясъци и Албена ще го приветстват.

Предложиха ни да направим българо-украинска туристическа камара с цел обединяване интереса на бизнес организациите. Те искат да продължат да посещават нашата страна и искат нашата подкрепа, лобиране. Ние ги поканихме на инфо-тур, с техни журналисти, с техния министър на туризма и колеги от Украйна, туроператори, които ще се запознаят отблизо с морския, със зимния и културния туризъм. Това са нови дестинции.

Изявиха желание да членуват в Балканския алианс на хотелските асоциации. Сега, на 13-ти септември, се събираме всички балкански държави, по туризма, във Велинград. Аз ще предложа становището на украинските колеги и, ако намерим общ език, ще бъдат първоначално асоциирани и след това пълноправни членове на Балканския алианс.

Те просто искат да работят с нас, виждат в България добър партньор и ние им подаваме ръка. Виждам, че връзките ни в чужбина се раздвижват.

По отношение на програмата на кабинета обаче, мислите ли, че мястото на туризма в момента е в дъното на приоритетите?

Има дебати. Моите колеги настояваха при първата среща с премиера, за министерство, а пък министърът се чуди. Казва: „Вие сте луди хора. За какво ви е тази администрация? По-добре атакувайте повече средства за външна реклама, отколкото за администрация.“

Но колегите искат да има министър, който да влиза в кабинета. Ние смятаме, че ако успеем да убедим министъра на финансите и министър-председателя 1% от БВП от туризъм да се дава за външна реклама, сме обещали в следващите години по 5-10% ръст. Ако успеем да убедим и Брюксел за многократни визи за руските граждани, или рускоговорящи, които тази година ще са около милион, се очаква ръстът да скочи някъде към 20%.

А всяка година това значи да е антикризисна мярка за нашата слаба икономика, да увлече и селското стопанство, и растежа. Това ние искаме и предлагаме. Първо искаме и казваме какво даваме, за да стане това. Нека чрез вас, медиите, да има дебат, нека да има блъскане на идеи.

Аз мисля, че трябва да има блъскане на идеи, макар и нестандартни. Както в момента Македония излиза с нестандартни предложения, тя за миналата година има 57% ръст. Така че дали една страна е малка, реформаторска, или голяма, ние трябва да видим кой как успешно пробива.

Испания проби вече на външен пазар с многократни визи. Защо да не използваме този модел?

Да го наложим като актикризисна мярка и за България. Длъжни сме да търсим изход как да подобрим икономиката, защото имаме голям резерв. Ние предлагаме за 5 години като гратисен период да не се плащат концесии за минерална вода.

Г-жа Бобева обеща да застрахова експорта и да помага за експорта на стоки – това значи минерална вода да се изнася. Има какво да искаме при налагането на българския продукт на международната трапеза. Става въпрос нашите 7 млн. туристи да се хранят с българска храна, да има ръст. И в селското стопанство и да работим за една и съща кауза – за вдигане на имиджа и жизненото равнище на нашия народ.

Да, но Националният съвет по туризъм още не е свикан. Мислите ли, че това ще се отрази на бранша и исканите промени?

Планувана е среща – дебат да се категоризират ресторантите или не. Една от темите, която искахме да се дебатира, е именно този проблем, както и процентът, който ние искаме за външна реклама. Ние искаме 1% от оборота, това са 6 милиона. Ние казваме, че ако тези пари се дадат, обещаваме следващите години да има 10 % ръст. Значи за 5 години по 10 %, това са 50%.

От тези пари, които се предлагат за рекламата, ще има голяма възвръщаемост. Ние виждаме сега и в Украйна. Те казват: „Тази година ви пращаме 250 000 украинци“. Без никаква реклама. Видях в Киев, за Хърватска има билборд, телевизии, вестници, в метрото. „Хърватска, Хърватска, Хърватска!“.

Нас ни няма. Следователно как да се конкурираме, когато в рекламата ни няма? Не може само на стара слава да лежим. Братушки, братушки, но тази дума вече се изчерпа. Трябват ни пари! Ние казваме: „Трябват ни 1 евро за реклама, като се връщат 200 евро в икономиката!“. Някой друг отрасъл да каже така: 1 евро за инвестиции, ние връщаме 200 евро. Само туризмът може да ги върне, защото ние имаме материална база, има 20 % заетост. Направили сме материалната база и тя седи празна.

Кой печели от празната стая? Обвиняват ни, че сме презастроили. Но в момента това презастрояване може да се запълни с гости и да дава продукт.

А какъв беше туристическият сезон тази година?

Един от най-успешните. Особено лятото. Много добре, казват колегите. Сега чакаме статистиката, защото едно е ние да се хвалим, друго е статистиката да узакони нашата гордост. Сега по празниците беше топло, продължава да бъде топло и хотелите в Слънчев бряг много добре се посещават. Особено след пускането на магистралата.

Българските туристи се увеличиха, особено за уикендите. Очакваме добър сезон. Но, въпреки това, капацитетът ни е много, много по-голям.

Смятате ли, че протестите се отразяват на туристическия поток?

Не е желателно. Този ръст, който се получава, се дължи и на събитията в Северна Африка. Хората бягат оттам, където има политическа нестабилност. Дано събитията се изгладят и дано нашият народ, вече по европейски, намери начин да решаваме въпроса, освен с протести, и с диалог.

Бизнесът е за диалог. Никой не иска да ходи на гости в семейство, където мъжа и жената сутрин и вечер се карат.

След първите 100 дни на правителстово, мислите ли, че са взети мерки за туризма през това време?

Голямата изненада се казва г-жа Бобева (Даниела Бобева – вицепремиер, отговаря за икономическия ресор в кабинета „Орешарски“ – бел.ред.). Аз я познавах много слабо, преди да стане зам.-председател на Министерски съвет, но имах щастието да я придружавам тука една седмица и ми направи впечателние, че тя иска да види и най-дребния бизнес. Сега се качвахме в с. Гела, в Родопите. Там ни чакаха към 20 местни колеги, които се оплакаха, че произвеждат най-хубавото агнешко, но Комисията за защита на храните не им позволява да сервират в семейните си хотели агенешко печено, овче кисело мляко, кашкавал и сирене.

Тя остана в шок и обеща веднага да задейства решаването на този проблем. Защото това е целта на малкия, семеен хотел – той да предлага автентична, собствена продукция. Тя обеща неща, за които само сме си мечтали. На мен тя ми направи силно впечатление.

Значи сте настроен оптимистично по отношение на кабинета?

Аз говоря за г-жа Бобева, на другите не мога да дам оценка. Бранко Ботев (Бранимир Ботев – зам.-министър на икономиката и енергетиката, отговаря за туризма – бел.ред.) и Бобева са ни подали ръка за диалог. Сега чакаме една наредба към закона. Г-н министър-председателят е казал: „Докато и посленият член на сдруженията не я подкрепи, тази наредба няма да мине през Министерски съвет“. Как да кажа, че това е лошо? Нека да има консенсус, нека да се чуе думата и на малкия, и на средния предприемач. Специално в туризма не мога да си кривя душата.