Димитър Аврамов: Ако Орешарски върши работата си достойно, хората пак ще го поискат за премиер!

Димитър Аврамов е магистър по политически науки, специализирал международни отношения и публична администрация.

Собственик на IT бизнес в САЩ и България, над 300 публикации в областта на политическите анализи, международните отношения, високите технологии и Интернет технологиите.

Г-н Аврамов, от КТ „Подкрепа“ настояват за свикване на Велико народно събрание за изход от настоящата политическа и икономическа криза. Според Вас, реален и необходим ли е подобен вариант?

За съжаление това е съвсем реално, въпреки че е нелепо. Аз уважавам българските синдикати и смятам, че господин Тренчев заслужава уважение. Но ми е чудно защо синдикатите се занимават с политика, с партийна политика!?

Щом те се занимават с политика, кой ще защитава трудещите се, кой ще преговаря с правителството и с работодалеските организации за подобряване на условията на труд? Искането на „Подкрепа“ ги делигитимира като синдикати. В момента те изглеждат като политическа партия.

Това определено не е добре. Ако искат да са полезни в настоящата ситуация, синдикатите трябва да сложат на масата, да кажем, предложения за промени на Кодекса на труда. Нашият кодекс е много стар, от средата на 20 век е. Той има нужда от промени. Кодексът, от който трудещите се нуждаят, трябва да отразява по-различен свят, с различни отношения.

Това е много важен документ, който може да подобри в голяма степен живота на българите. Там може да се предложи, например, увеличаване на заетостта. Вместо това, продължаваме със стария кодекс, а синдикатите се занимават с политика.

Великото народно събрание е теза. За някои неща може да е необходимо, но за други със сигурност не е. Дори да се свика, въпросът е какво ще променим с него и какво ще подобри работата на синдикатите.

Ясно е, че то няма да промени ролята на синдикатите, нито на съдебната система. Сега имаме главен прокурор, на когото хората вярват. Нека го оставим да поработи. Да се види къде са гнилите ябълки и те да бъдат отстранени.

Под гнили ябълки имам предвид проблемният сектор. Повтарям - неразумно е синдикатите да се занимават с политика.

Такъв е тогава изходът от настоящата ситуация. Какво трябва да направи премиерът Орешарски – да подаде оставка или да продължи да управлява, глух за протестите?

От самото начало г-н Орешарски беше представен много повече като независим експерт и много по-малко като политическа фигура. Той може да използва това и да обясни на протестиращите, че не представлява БСП, че е експерт, който иска да си свърши работата и след това да подаде оставка.

Но това - след като приключи с неотложните дела. Може да каже, че дори и него не го харесват, че той е техен премиер, а не на БСП и ДПС.

Пламен Орешарски трябва да действа като временен премиер, защото той е точно такъв. Политическата криза го е наложила. Това трябва да свърши временният премиер, а не да взема заеми от 1 млрд. лева, чрез увеличаване на дълга, които да харчи неясно защо, при положение че финансовото състояние в момента не е чак толкова лошо.

Изпълнимостта на бюджета не е толкова лоша, както сочат данните на финансовото министерство. Вярно е, че частта за митата и акцизите трябва да се промени, но не и да се увеличава дългът. Вместо да увеличава дълга, премиерът трябва да започне да търси подкрепата на хората.

Ако направи това и си свърши работата, след което си подаде оставката, той ще излезе от ситуацията с достойнство. Тогава хората ще го харесат и пак ще го поискат за премиер.

Ако правителството продължи да се държи като кабинет на БСП и ДПС, то е обречено и е въпрос на време да падне.

Все по-често се говори за евентуално бъдещо споразумение между БСП и ГЕРБ. Възможно ли е на този етап да се постигне такова?

В българската политика все по-често се говори за някакви схемички и спекулации, отколкото за политиката по същество. Въпросът е какво би произвела такава коалиция.

БСП и ГЕРБ в момента не се понасят. Те практически са в състояние на политическа война. ГЕРБ отказва да влиза в парламента. От друга страна, какво налага подобна коалиция? Ако целта е лобитата на двете партии да си запазят икономическите и политически интереси и затова трябва правителството да оцелее на всяка цена - да, но това не е желанието на обществото.

Подобен съюз би доразрушил институциите и би настроил още повече хората. А и не мисля, че тези две партии го искат.

Така нареченият „Реформаторски блок“, който обединява пет десни партии, излезе с обща декларация с 12 стъпки за борба с мафията. Заявка ли е обединението за връщане в политическия живот?

Много е сложно да се говори за дясното в момента. Особено, когато това го правят партии, които не са минали 4%-та бариера на изборите. Например, Меглена Кунева. Ако партията й беше минала бариерата, сега нямаше да иска да прави реформаторски блок. Преди вота тя беше заявила, че няма да се коалира с никого и не й трябват партньори.

Сега като не влязоха в парламента, искат реформаторски блок. Другата партия, която влиза в блока, е ДСБ. Тази партия е крайна, винаги е била такава и не и искала да си партнира с когото и да било.

Реформаторският блок има проблеми със структурата. Млади, симпатични хора излязоха и обявиха, че ще се борят срещу мафията, посочиха имената на няколко олигарси, заявиха, че искат да живеят по-добре. Те може би имат конкретни идеи, но те не бяха представени.

Тук се получава като вица за Пикасо, в който негов ученик го помолил да оцени работата му и той казал: „Виж, момче, картината ти е много добра. Но така можеш да си позволиш да рисуваш като станеш известен. Сега трябва да си много добър“.

Когато правиш политика, трябва да си ясен и тематичен - целите и посланията трябва да са много ясни, защото хората не вярват в политиците.

А нали Реформаторският блок не иска механично да събира доверието, а да го мултиплицира? Да добави нещо отгоре. Освен това в обединението има много противоречиви хора.

Преди време Иван Костов беше казал за Меглена Кунева, че е жълта кукувица, която се опитва да снесе яйца в сини гнезда.

Много хора в ДСБ още споделят тази позиция. Те са обидени, че няколко човека, чието единствено постижение бе, че партията ДСБ ги беше поставила на високи постове, например райони кметове, избягаха при Меглена Кунева. Тези хора станаха част от ядрото на партията на Кунева.

Например, г-н Найден Зеленогорски беше три мандата кмет на Плевен, но после, отиде в партията на Кунева. На всичкото отгоре водеше дела, които СДС му плащаше, които той водеше срещу ГЕРБ в Плевен. Така, че в този Реформаторски блок са се събрали много противоречиви хора и обединението им е разбираемо, ако е въпрос на оцеляване, но не и ако цели реформа.

От една страна трябва да симпатизираме на младите хора, но от друга да не си затваряме очите за задкулисието.

Възможно ли е ако не разпадане, то голям отлив от ГЕРБ, след като няколко членове на партията обявиха, че се оттеглят и че ще участват в нова политическа формация?

Зависи от това как Бойко Борисов управлява партията. Засега има отделяне на членове на партията, да видим дали ще излязат и депутати. Единият, който се оттегли, е Емил Димитров, който го набеждаваха (няма да коментирам справедливо или не), че организира схеми за купуване на гласове.

Това по-никакъв начин не пречи на ГЕРБ. Тази партия сама си пречи като не влиза в парламента и спира политическия дебат. ГЕРБ спечелиха изборите, но загубиха всичките си партньори. Те трябваше да влязат в парламента и да защитават правата на избирателите. Но те си носят политическата отговорност. Трудно е да се прогнозира бъдещето, но времената не са лесни за ГЕРБ.