СПИН – какво знаем и не знаем за него

HIV е съкращение от human immunodeficiency virus (Човешки имунодефицитен вирус). ХИВ принадлежи към семейство Ретровируси и води до СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност). При това състояние имунната система не е в състояние да се справи с настъпилите заболявания и инфекции.

СПИН е открит през 1981 година.

При повечето хора симптомите се проявяват, след като са минали 10–12 години от заразяването им, но има случаи, при които симптомите се проявяват скоро след заразяването.

Според СЗО СПИН е погубил над 25 милиона души.

Само през 2005 година от СПИН са починали 600 000 деца.

Повече от 1/3 от всички случаи на регистрирана смърт от СПИН са в Африка (на юг от Сахара).

Най-често използваната терапия е антиретровирусната. Без нея преживяемостта е под 1 година.

Повечето инфекции с ХИВ са резултат от сексуален контакт без презерватив. Проучванията показват, че редовната употреба на латексови презервативи осигурява до 85% протекция.

Данните за носителите на СПИН по света са по-скоро ориентировъчни, защото под 1% от сексуално активното население в Африка се е тествало.

Все още няма лекарство, което да се пребори с това заболяване. Използва се високоактивна антиретровирусна терапия. За съжаление тази терапия е скъпа и много страни (особено тези в Африка) не могат да си я позволят.

Над 2 милиона са новорегистрираните случаи всяка година. Броят на починалите от СПИН също прехвърля 2 милиона годишно.

Най-голям брой болни от СПИН има в Нигерия и Южна Африка. В САЩ годишно се регистрират около 50 000 нови случая.

С ХИВ не можем да се заразим при целувка, прегръдка, кашляне, кихане, ползване на обща баня.

Според някои автори, макар и с малка вероятност, е възможно заразяването с ХИВ при френска любов.

Заболяването се предава най-често с непротектирани сексуални контакти. В последните години над 1/2 от новорегистрираните случаи са в резултат на употреба на наркотици (при използване на една и съща игла).

Много характерно за ХИВ е, че той мутира непрекъснато. Може бързо да мутира в нов вирусен щам и така да стане резистентен към лекарствата, които се прилагат.

Някои  кръвни тестове дават резултат за наличие на заболяването около 4 седмици след разболяването, но повечето от тестовете регистрират положителни резултати от 3 до 6 месеца след заразяването, когато антителата са в достатъчно количество.