А. Цонева: Над 10 000 души без изборни права са в партийните подписки

След като ЦИК представи информация за това колко подписа са прегледани на тези 71 партии, подали документи, установихме, че над 10 000 души, които нямат избирателни права, са попаднали в подписките на партиите за регистриране за предстоящите парламентарни избори. Тази информация изнесе Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда, предаде БГНЕС.

Цонева обясни, че сред хората без изборни права са тези, които имат тежки криминални присъди и имената им фигурират в съответните протоколи. Успоредно с това ГРАО обяви броя на избирателните списъци, като в тях броят на хората без избирателни права е 14 000 души, продължи Цонева.

„Очевидно става нещо с бази данни, които или се търгуват между брокери и партии, или аз нямам обяснение как са възможни тези цифри“, коментира тя. Ако българските институции настояват доверието в изборния процес да е на нужното ниво, всеки българин трябва да може да си въведе ЕГН-то и да провери дали фигурира в политически подписки без неговото знание, предложи Цонева.

Гражданските организации през последните няколко години оказаха много силен натиск върху институциите, особено за промени в законодателството, заяви Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници“. Най-сериозен проблем обаче остава прилагането на законодателството, поясни тя. По думи на експертката липсата на ефективен контрол и санкции срещу нарушаване на прозрачността и честността на изборния процес доведе до разширяване на практиките за купуване на гласове. Нушева даде и пример за своите думи:

„Именно благодарение на гражданския натиск, на нашите експерти и на медиите, бяха извършени промени в законодателството по отношение на финансиране на политическата дейност. До 2005 г. законодателството в тази област беше изключително банкетно. Благодарение на гражданския натиск бяха въведени задължения, които регламентират не само политическите партии, но коалициите, първо да дават задължителни отчети пред Сметната палата. И второ - информацията да бъде публична“.

Не се прие и предложението за разширяване на достъпа до обществените медии, добави експертката. Отново ще станем свидетели на ситуация, в която обществените медии ще бъдат поставени в парадоксалното положение да не могат да информират избирателите, защото за тях има много по-големи ограничения, отколкото за частните медии, заяви тя. Поставени сме в ситуация, в която свеждаме дискусиите до технически аргументи, каза още Нушева.