207852 статии       |       425 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.7322| EUR 1.95583| GBP 2.31131|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1

Размер на шрифта:   

Директорът на НАО Рожен Таню Бонев: Кометата ISON може да бъде грандиозна гледка

23 януари 2013, сряда / 14:44; Никола Петров; Коментари: 0
Send to Kindle
Директорът на НАО Рожен Таню Бонев: Кометата ISON може да бъде грандиозна гледка

Националната астрономическа обсерватория Рожен оцеля и  през изминалата година въпреки тежките бюджетни съкращения, наложени от правителството. В ексклузивно интервю за Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) доц. д-р Таню Бонев, директор на Института по астрономия с НАО Рожен, разкрива интересни детайли от работата на обсерваторията.

През изминалата година НАО Рожен беше заплашена от закриване поради драстични финансови съкращения, наложени от държавата. Оптимист ли сте, че обсерваторията ще оцелее и тази година?

Да, оптимист съм. Проектобюджетът за Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) изглежда по-добре, отколкото миналата година и аз се надявам, че в близките седмици Общото събрание на БАН ще гласува този бюджет. Освен това ние непрекъснато търсим възможности за проектно финансиране, с което да подпомагаме нашия бюджет. Подготвили сме инвестиционен проект за подобряване на енергийната ефективност на сградите в обсерваторията. Реализирането на този проект ще намали драстично разходите за електроенергия.

Условие за „спасяването“ на обсерваторията беше тя да заработи по проекти на две министерства. Тази работа включва изследването на евентуалната връзка между космическото време и състоянието на някои насаждения. Какво очаквате да установят изследванията?

Проектът, който споменавате, се нарича „Изследване на влиянието на слънчевата активност и климатичните промени върху популацията и качеството на дървесните видове“. В рамките на този проект специалисти от ИА с НАО  ще извършат анализ на проби, взети от различни дървесни видове, растящи на територията на горските стопанства в страната.  Пробите представляват шайби от отсечени стари дървета, които са се развивали в продължение на минимум 7-8 цикъла на слънчевата активност. Разбира се, дърветата няма да бъдат отсечени специално за нуждите на този проект, пробите ще бъдат взети от възрастни дървета, отсечени по време на плановата сеч на лесничействата. Ще бъде  извършено сканиране на повърхността на пробите и анализ на получените изображения. При този анализ ще се използват методи, характерни за обработката на астрономически кадри, както и методи, които се използват в дендрохронологията и дендроклиматологията. Получените данни ще бъдат сравнени с данните за слънчевата активност по време на живота на конкретния обект на изследване.  Ще бъдат определени количествени стойности на параметрите,  характеризиращи влиянието на слънчевата активност върху развитието на дървесните видове.  Ще се търсят особености, които биха могли да се обяснят с глобалното затопляне. Ще се направи сравнителен анализ на резултатите за различните региони на страната. Разбира се, както обикновено се случва в науката, най-интересни ще бъдат неочакваните резултати.

Като че ли в медиите се говори повече за финансовите проблеми на обсерваторията, отколкото за научната й работа и откритията, в които тя участва. Кои са според Вас най-важните открития, за които Рожен има принос през изминалата година?

Бих предпочел да говорим за постижения, тъй като различните хора влагат различен смисъл в понятието „откритие“. Научните постижения на обсерваторията са много и те са публикувани в международните списания за професионална астрономия. През 2012 г. са публикувани 112 статии от български астрономи, 34 от тях в списанията с най-висок импакт фактор в областта на астрономията.

Ето няколко интересни примера на такива постижения:

Едни от обектите на изследване са така наречените блазари, активни галактични ядра, при които основната част от излъчването идва от плазмена струя, водеща началото си от намиращата се в центъра свръхмасивна черна дупка. Наличието на тази плазмена струя обяснява бързото изменение на блясъка на тези обекти. През тази година са публикувани 4 статии с резултати, които анализират тези бързи изменения. Резултатите са за няколко блазара, наблюдавани едновременно с телескопите на Института по астрономия - НАО Рожен и АО Белоградчик, както и от обсерватории в Италия, САЩ, Индия, с радиотелескоп в Германия и от космически станции в рентгеновия и гама диапазона.

Друго постижение е откритата съвсем наскоро звезда в начална фаза на своята еволюция.  Получените с телескопите на НАО Рожен данни показват силна променливост на звездата, което дава възможност да се определят нейните физически характеристики, свойствата на въртящия се около нея диск и на падащото от него върху звездата вещество.

Многообещаващи са и наблюденията на потенциално опасния за Земята астероид 2012 QG42. Те бяха получени  през септември т.г. в рамките на координирана от НАСА програма за наблюдение на опасни астероиди. С получените от Рожен данни астероидът беше отъждествен като обект с повишено съдържание на въглерод, какъвто е  и (101955) 1999 RQ36, до който през 2016 г. НАСА ще изстреля сонда за изследване на място и доставяне на проба от него на Земята. С тези данни Рожен продължава да бъде част от мрежата за мониторинг на  обекти опасни за Земята – традиционна област на изследванията в ИА с НАО.

Друго постижение беше постигнато при изследване на променливостта на двойната звезда АЕ от съзвездието Водолей. Тази така наречена „катаклизмична двойна звездна система“ се състои от магнитно бяло джудже с маса 0.63 слънчеви маси и червено джудже с маса 0.37 слънчеви маси. При тези звезди вещество от червеното джудже (донор) изтича към бялото джудже (акретор). Взаимодействайки с магнитното поле на бялото джудже, плазменият поток бива фрагментиран в отделни сферично-симетрични кондензати (наричани блобове или „огнени топки“), чиято еволюция определя фотометричната променливост, наблюдавана в тази система. Анализът на наблюденията, получени с всички телескопи на Рожен и в Белоградчик, показа, че отделният блоб представлява кълбо с маса средно 1 десетомилионна част от масата на Земята, което за около 300 секунди се разширява, без да променя температурата си, достигайки размер в максимума на светимостта, сравним с този на планетата Юпитер (10 пъти размера на Земята).

Повече за постиженията на Рожен и за интересни наблюдателни данни, получавани с нашите телескопи, можете да намерите на интернет страницата на обсерваторията: http://www.nao-rozhen.org/news/fr.htm

А върху какво ще бъде фокусирана работата Ви – и какво очаквате да откриете – през 2013?

През 2013 година ще продължим работата в приоритетните направления на изследвания на ИА с НАО. Тези направления съответстват на обектите, които са предмет на изследването, а именно телата в Слънчевата система и самото Слънце, различни типове звезди и звездни системи, далечните галактики и Вселената. В много случаи откритията в  астрономията се получават на базата на добре планирани наблюдения, затова времето на всички телескопи е разпределено между научните проекти на конкурсен принцип. През 2013 година ще продължат  наблюденията на екзотични двойни звезди, на звезди с аномален химически състав, на променливи галактики, ще се търсят екзопланети, ще проследим поведението на няколко комети. Най-вероятно във всяка от тези задачи наблюденията ще ни поднесат нещо ново и изненадващо. Анализът на тези нови данни ще доведе до очакваните открития или постижения, но ако мога да ги назова предварително, те не биха могли да се нарекат открития.

Разбира се, освен изследователската дейност, обсерваторията ще продължи да изпълнява и своята мисия като място за обучение в областта на астрономията на ученици, студенти и докторанти.

В края на годината кометата ISON ще прелети на два милиона километра от Слънцето. Някои прогнозират, че тя ще бъде изключително ярка и зрелищна, докато други се опасяват от разочарование. Вие как смятате?

Наистина, на 28 ноември т.г. кометата ISON (C/2012 S1) ще премине много близо до Слънцето, на по-малко от два милиона км. Много малко се знае за тази комета, за да могат да се правят някакви категорични прогнози. Има случаи на комети, които се разрушават при толкова близко преминаване, в зависимост от тяхната физическа структура и химически състав те или се разпадат под действие на приливните сили, или се изпаряват. Но разпадането на кометите е нещо, което се случва и далеч от Слънцето и не може да бъде предсказано. Примери за такива комети има много, аз ще спомена само един, който бе регистриран с 2-метровия телескоп на НАО Рожен. Това беше кометата C/1999 S4 (LINEAR), която наблюдавахме заедно с един млад колега, мой дипломант по онова време, през 2000 година. Тогава, в края на юли, за шест поредни нощи кометата буквално изчезна пред очите ни, въпреки че се намираше на почти 120 милиона километра от Слънцето. Данните от наблюденията на това събитие съдържаха толкова много информация, че послужиха за написването на една дипломна работа, на няколко статии и на редица презентации на международни и национални конференции. Ако кометата ISON не се разпадне преди най-близкото си преминаване покрай Слънцето, има шанс да наблюдаваме нещо наистина грандиозно на небето през ноември. Повече детайли за тази  комета и за други интересни астрономически събития през годината можете да намерите в Астрономическия календар за 2013 г., издаван от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. Информация за календара ще намерите на следния сайт: http://nao-rozhen.org/astrocalendar/index.htm

Това интервю на английски

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: