1 май 2013 г. – Ден на труда и на свобода от правителството
Денят на свобода от правителството през 2013 г. е натоварен с известна ирония, тъй като съвпада с Деня на труда – 1 май, отбелязват от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Символична дата на свобода от правителството се определя, като се сравняват консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, се казва в документа. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството.
Вземат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата година.
Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
Изчислено е, че през 2013 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП, заложен в Бюджет 2013 г.
Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените близо 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,1 млрд. лв.
Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни, подчертават от Института за пазарна икономика.
Най-много дни през 2013 г. ще работим, за да попълним приходите от ДДС в хазната – 35 дни.
За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни (19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно).
Приходите от подоходните данъци ще попълним за 11 работни дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни.
Други 7 дни ще работим само за да си платим държавните и общинските такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 работни дни. Така до началото на май българите ще работят, за да си платят данъците през 2013 г.
Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, установяваме запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен и запазване на осигурителното бреме.
От друга страна, се наблюдава покачване на осигурителни прагове, увеличение на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квазиданъчно бреме.
Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат, смятат анализаторите.
В България Денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде през месец май, уточняват от ИПИ. По-ранното му настъпване през последните 4-5 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата и слабото възстановяване приходи и появата на бюджетен дефицит.
Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди, посочват икономистите.
Ако се продължи със символичната сметка, то от 1 до 5 май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат освободени от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2013.
Тези 5 дни рано или късно обаче ще бъдат отработени в полза на държавата, допълват от ИПИ.
Още по темата:
- » Работата на граждански договор или хонорар: Не трупаме трудов стаж, а само осигурителен и дължим данъци
- » Анализ: 3 проблема при увеличението на чиновническите заплати
- » Българите, работещи в Германия, ще плащат данък и у нас