Войната в Сирия отглежда травмирано поколение деца

Войната в Сирия отглежда едно травмирано поколение, пише американският вестник „Уошингтън Поуст" в кореспонденция от страната, раздирана от кървав конфликт вече близо две години.

Във всяко училище за децата - сирийски бежанци, стените са изпъстрени с цветни рисунки. При внимателно вглеждане в тях обаче става ясно, че всички те показват сцени на насилие, пише изданието, цитирано от „Дневник".

Самолети хвърлят бомби. Войници стрелят по цивилни. Горящи къщи. Танкове преминават по улици, опасани от цветя.

„Мислите на децата са в червено. Много от рисунките им са изцяло в червено," обяснява бившият директор от Дамаск Мустафа Шакр, който ръководи училище за около 300 деца в турския град Антакия, близо до сирийската граница.

Гражданската война в Сирия продължава вече почти две години. Загиналите досега според различни оценки приближават 50 000 души, а бежанците са над половин милион. В бежанските лагери в съседните държави децата са преследвани от кошмари.

„По-малката ми сестра сънува преди няколко нощи, че е отишла в Сирия, убила е Башар Асад и се е върнала," казва 10-годишният Махар от бежански лагер в Турция.

Родителите и хуманитарните организации се опитват да помагат. Много от бежанските училища имат стаи за игра и програми за рисуване, чрез които се надяват децата да дадат израз на страховете си и да се почустват нормално.

Съществува обаче недостиг на професионалисти, които да предлагат квалифицирана психологическа помощ. Повечето от работниците са сирийци, които сами са жертви на насилието и са бежанци.

„Не сме специалисти. Просто помагаме на децата. Окуражаваме ги с думите „бъди добър пример за приятелите ти" и си говорим за проблемите им," казва гинеколожката по професия Манар.

Едно 8-годишно момче от Алепо е отказвало да говори 15 дни след като е пристигнало в Турция. След като най-накрая проговаря, първите му думи са: „Те изгориха училището ми."

Много от децата организират импровизирани протести срещу режима в Сирия, скандирайки популярни лозунги.

„Не искам синът ми да мрази държавата си. Но той го прави, мрази държавата и не иска да се връща," казва майката на 9-годишния Мохамед.

Въпреки че повечето деца показват ясни симптоми на посттравматичен стрес, повечето от тях ще ги преодолеят, казва Надим Алмошмош, президент на Британската асоциация на психиатрите араби.

„Разбира се, колкото по-дълго продължава, толкова повече ефект ще има. Но евентуално повечето ще намерят начин да се справят и ще продължат напред," коментира специалистът.