Die Welt: Тайният документ, който можеше да сложи край на войната в Украйна

Die Welt: Тайният документ, който можеше да сложи край на войната в Украйна

УНИАН

A A+ A++ A

Няколко седмици след нахлуването на Русия в Украйна е можело да бъде сключено мирно споразумение. Условията за прекратяване на войната са изложени в проектоспоразумение от 17 страници, за което страните се споразумяват на 15 април 2022 г. Русия е поискала от Украйна неутралитет, ограничаване на броя на войските, оръжията, оборудването и самолетите. Окупираните територии е трябвало да останат в границите на Русия. Die Welt публикува част от документа, с който разполага, пише ИА Фокус.

Само няколко точки са останали несъгласувани и те е трябвало да бъдат обсъдени лично от руския президент Владимир Путин и президента на украйна Володимир Зеленски на срещата на върха, но това така и не се случва.

В публикацията на Welt се отбелязва, че веднага след избухването на войната руската и украинската страна са започнали преговори за прекратяване на военните действия. Москва се е опитала да принуди Киев да се предаде на масата за преговори.

В това споразумение Украйна се е ангажирала да запази "постоянен неутралитет". По този начин Киев се отказва от всякакво членство във военни съюзи. По този начин присъединяването на страната към НАТО трябваше да бъде изключено.

Украйна се ангажира никога да не "получава, произвежда или придобива" ядрени оръжия, да не допуска чужди оръжия и войски в страната и да не предоставя достъп до военната си инфраструктура, включително летища и морски пристанища, на никоя друга държава.

Освен това Киев е длъжен да се въздържа от провеждане на военни учения с чуждестранно участие и от участие във военни конфликти. Според член 3 от документа нищо не пречи на Киев да стане член на ЕС.

В отговор Русия се ангажира да не напада повече Украйна. За да вдъхне увереност на Киев в това, Москва се е съгласила, че 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания, Франция, Китай и самата Русия - могат да предоставят на Украйна всеобхватни гаранции за сигурност. В член 5 от проектодоговора Киев и Москва се договарят за механизъм, напомнящ разпоредбата за помощ на НАТО.

В случай на "въоръжено нападение срещу Украйна" страните-гаранти се задължават да подкрепят Киев в правото му на самозащита, залегнало в Устава на ООН, за срок от максимум три дни. Тази помощ може да се осъществи чрез "съвместни действия" на всички или на отделни сили на страните гаранти. Договорът трябваше да бъде ратифициран от всяка подписала го държава в съответствие с международното право.

По този начин двете страни са разработили механизъм, който се различава значително от Будапещенския меморандум от 1994 г. По това време Русия вече е гарантирала на Украйна териториалната ѝ цялост. Западните държави обещават на Киев подкрепа в случай на нападение, но не я гарантират.

Въпреки това гаранциите за сигурност, които се разглеждат през пролетта на 2022 г., е трябвало да бъдат одобрени от САЩ, Китай, Обединеното кралство и Франция на втори етап.

Русия също така е искала да включи Беларус, а Киев е искал да включи Турция. Първата цел на преговарящите в Истанбул обаче е била да се създаде единство между Киев и Москва, за да се използва текстът като основа за многостранни преговори.

Крим и пристанище Севастопол е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. По този начин Киев на практика е отстъпвал контрола над полуострова на Русия.

От документа не става ясно коя точно част от Източна Украйна е трябвало да бъде изключена от обещанието на държавите-гаранти. Съответните места са маркирани с червени отметки. Твърди се, че в Истанбулското комюнике Киев се е съгласил да изключи части от Донецка и Луганска област, които Русия е контролирала още преди началото на войната. Руската делегация, напротив, е настоявала границите да бъдат определени лично от Путин и Зеленски и да бъдат нанесени на карта. Украинската делегация е отхвърлила този вариант.

Русия е поискала в случай на нападение всички държави-гаранти да се съгласят да задействат механизма за помощ. Това би дало на Москва правото на вето да отмени механизма за защита. Освен това Москва е отхвърлила украинското искане държавите-гаранти да могат да установят забранена за полети зона над Украйна в случай на нападение.

По време на преговорите Русия е сигнализирала за готовността си да се изтегли от Украйна, но не и от Крим и части от Донбас, които е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. Путин и Зеленски е трябвало да обсъдят пряко подробностите по изтеглянето. Това е било потвърдено пред Die Welt от двама украински участници в преговорите независимо един от друг.

Неразрешен е бил и въпросът за числеността на украинската армия в бъдеще. Киев частично е отговорил на исканията на Русия за демилитаризация. Москва е поискала украинската армия да бъде намалена до 85 000 войници - сега в нея служат около един милион войници. Украйна е предложила численост на войската от 250 000 войници.

Мненията са се разминали и по отношение на количеството военно оборудване. Русия е поискала да се намали броят на танковете до 342, докато Киев е искал да запази до 800. Украйна е искала да намали броя на бронираните машини до 2400 единици, докато Русия е поискала да запази само 1029 единици.

Голяма разлика е имало и по отношение на артилерийските установки. Москва планираше 519, а Киев - 1 900. Киев е искал да запази 600 многоцелеви ракетни установки с обсег на действие до 280 км, докато според Русия е трябвало да има 96 с максимален обсег на действие 40 км.

Освен това Русия е поискала да унищожи украинската авиация.

Москва е поискала да запази 102 изтребителя и 35 хеликоптера, докато Киев е настоявал за 160 самолета и 144 хеликоптера. Според руските представи е трябвало да има два военни кораба, докато според украинските - осем.

Според германски журналисти проектодоговорът показва колко близо са били Украйна и Русия до евентуално мирно споразумение през април 2022 г. Но след обещаващата среща на върха в Истанбул Москва е поставила следните искания, с които Киев не се е съгласил.

Вследствие на това Русия е поискала руският език да стане втори държавен език в Украйна, да се отменят взаимните санкции и да се прекратят съдебните дела в международните съдилища. Киев също така е трябвало законово да забрани "фашизма, нацизма и агресивния национализъм".

Welt е научил от няколко дипломати, участвали в преговорите, че има силен интерес към сключване на договор през пролетта на 2022 г. След неуспешната офанзива срещу Киев Русия се изтегли от Северна Украйна и обяви, че иска да се съсредоточи върху придобиването на територии в източната част на страната.

Die Welt цитира неназован член на украинската делегация, който е заявил: "Това беше най-добрата сделка, която можехме да сключим". Изданието смята, че дори след повече от две години война споразумението все още изглежда изгодно в ретроспекция.

"От няколко месеца Украйна е в отбранителна позиция и понася тежки загуби.

Погледнато в ретроспекция, тогава Украйна е била в по-силна преговорна позиция, отколкото сега. Ако войната беше приключила около два месеца след началото ѝ, това щеше да спаси безброй животи".

Преговарящите по онова време прогнозират, че Зеленски и Путин ще подпишат документа през април 2022 г.

Die Welt пише, че Давид Арахами, член на украинската делегация, е намекнал през ноември 2023 г. защо двамата лидери така и не са се срещнали. Тогава британският министър-председател Борис Джонсън пристигна в Киев на 9 април и заяви, че Лондон "няма да подпише нищо" с Путин и че Украйна трябва да продължи да воюва. По-късно Джонсън отхвърли тази теза. Въпреки това има основания да се смята, че предложението за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна в споразумение с Русия се провали на този етап.

#Die Welt #войната в Украйна

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?