Какво се прави на Стефановден за късмет?

Третият ден след Рождество Христово почитаме Свети Стефан първомъченик. 27 декември е не просто поредният зимен празник, за който се приготвя обредна трапеза, но е последният християнски празник за годината, с който завършва зимният цикъл от християнски празници. На Стефановден започват и т.нар. Мръсни дни, продължаващи до Йордановден, в които не се правят помени, кръщавки, венчавки, а жените не работят къщна работа –не метат, не перат, дори не мият косите си.

За Стефановден трапезата отново е местна – традиционно се приготвят свинско с кисело зеле и обредна баница, която задължително е с месо. Имен ден празнуват не само Стефан, Станимир, Стамен, Стоян, Стоил, Стойчо и производните им, но и Запрян, Цончо и дори Венета и Венцислава, както и производните им, които на пръв поглед нямат нищо общо с името на светеца. Стефан в превод от гръцки език обаче означава венец Божий, поради което е допустимо носещите имена като Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав и други да честват своя личен празник – имения си ден – именно в деня, посветен на Свети Стефан.

Имениците приготвят тежки трапези, на които задължително присъства месо със зеле, но традициите не приключват с тези обредни ястия. Знаете ли още какво се прави на Стефановден, за да бъде годината късметлийска и здрава, какви са старите традиции и как дедите ни са посрещали празника?

Кой е Свети Стефан? Преди да запретнем ръкави и приготвим обредната трапеза за празника, нека си припомним кой е светецът, в чиято памет се прави всичко това. Наклеветен от юдеите, че хули Бога, пребит с камъни от тълпата, светецът намерил сили да се помоли за опрощение на делата на прегрешилите и наклеветилите го „Господи, не им зачитай този грях“ – били последните думи на Свети Стефан преди смъртта му. Днес частици от мощите му, открити през 5 век, се съхраняват в храм в Йерусалим,

Какво се прави на Стефановден? По стара традиция в деня, посветен на светеца, младите семейства посещават родителите и кумовете си, където са посрещнати с трапеза с кисело зеле с месо и месна баница.

Традиционно е и ладуването за късмет за Стефановден, което в Северна България се прави именно в деня на светеца, а не на 31 декември, както е в другите части на страната. Ладуването се очаквало с нетърпение от момите в недалечното минало, защото с обичая и китките им с нишан, те гадаели за кого или за какъв момък ще се омъжат. В онези времена, в които общуването между момите и момците било различно, подобно гадаене било очаквано с трепет от онези, на които им било време да създадат семейство. В други части на страната на Стефановден се гадаело за здравето, като за целта се използвал дрянът. Подобно на новогодишната баница с късмети, на празника се надписвали късмети за всяко дряново клонче. След като всеки от семейството около масата прочетял късмета си, те се изгаряли в горящ огън и се наблюдавал процесът на горене – пушели и чернеели ли, не било на добре, не вещаело спокойствие това поведение на дряновото клонче за разлика от пукащото жизнерадостно, което сочело късмет. За късмет и силна, здрава година на Стефановден се приготвят традиционни обредни ястия, сред които първостепенно значение имат киселото зеле с месо, баницата с месо и заекът със сушени сливи. Те се поднасят на трапезата във всеки български дом независимо дали има именик в него, или не. С над 50 имена, които се честват именно на Стефановден, не е учудващо, че има празнуващ в много български домове. Дори да няма именик в дома ви, пригответе празничната трапеза, за късмет и здраве е. Именно това е целта на празника – да събира семейство и приятели. Честит имен ден на всички, носещи името на светията и празнуващи на Стефановден!