Цветина Иванова за дългоочакваното продължение “Сърцето ще издържи”

Цветина Иванова за дългоочакваното продължение “Сърцето ще издържи”
A A+ A++ A

Дългоочакваната втора част на "Нецъфнали рози” е вече тук под името - "Сърцето ще издържи”. А сега е време да зададем всички онези въпроси, които се питахме през цялото това време на слънчевата Цвети - авторката на романите.

Здравей, Цвети. Благодарим ти, че отдели от времето си, за да ни разкажеш повече за новата си книга. Започвам със заглавието, защото веднага събуди любопитството ни. Към какво искаш да насочиш читателите?

Много просто. Сърцето е компаса, който винаги е верен, просто трябва да го оставим да ни поведе в правилна посока, въпреки всичко останало, което противоречи на усещането. Ако разчетем стрелките му, може би ще издържи.

На какво е способно да издържи сърцето на една жена?

Нали знаете, че сърцето е мускул и никога не се изморява? Знаете, нали? Успяваме да издържим на всичките трудности, провали и крахове, че понякога дори забравяме за сърцето си. Надявам се, всяка жена да има човек в живота си, който да й напомня, че сърцето не е просто мускул.

Какви са твоите способи да докоснеш читателя с думи?

Професионалният отговор тук е: използвам различни похвати, що се отнася до поднасянето на текста - ретроспекция, редуване дължина на абзаците, фразеологизми и други. Що се отнася до това да докоснеш читателя, моят личен отговор би бил: смятам, че каквито и способи да използваш няма особено значение. За да успее някой да се потопи, усети, замисли, да му въздействат думите - имаме нужда от послание.

Защо реши действието да се развива в Студентски град? Не е ли той антипод на любовта?

Студентски град е антипод, не само на любовта. Много хора биха казали - мръсното и безобразно ниския морал. Нали? И сега се замислете, ако поставите една роза в най-голямата чернилка и тя разцъфти, няма ли да е по-красиво, отколкото в градината пълна с други прекрасни рози като нея?

Как разцъфтява персонажът на героинята Никол в продължението? Как се променя тя в сравнение с първата книга?

Никол никой няма да я познае. Не само външния й вид, но и характера й. Не искам да издавам как изглежда, но мога да загатна, че всъщност времето, което е изминало, я е накарало да се промени, за да може да устои на болката.

Лесно ли се пишат любовни истории в съвременното забързано ежедневие?

За мен е лесно да се роди идеята, защото аз фантазирам, сънувам, мечтая и преди да съм завършила една история, вече се е родила друга. Физически да успея да разпиша романа е друга работа. Например, вместо снощи да разписвам нови редове, слушах една три годишна госпожица как се приспива, разказвайки нейните измислени приказки за мечо, който обича да не спи. Цял час! Тук всички майки ще се усмихнат и ще ме разберат!

Кога една любов ни носи повече болка, отколкото щастие? Трябва ли да се борим за любовта и как разбираме кога тази борба има смисъл?

Припек, следобедно кафе, сбръчкани остарели пръсти пускат бучка захар в чашата ми и разбъркват. Това е моята призма за щастие. Намерете очите, които ще носят вашето щастие и се борете за него. Когато се нараним болезнено, раната зараства след време и вече не боли. Болката е временна, щастието е завинаги. Смятам, човек се бори, ако знае какво наистина е щастие.

Как да съберем сърцето си, след като е било счупено веднъж?

Вече се разбрахме, че сърцето издържа на всичко. Просто наистина трябва да имаме хора, които осезаемо да ни напомнят за любовта, смисъла и радостта от живота.

Успя ли участието ти във "Фермата” да те вдъхнови за нови сюжети и персонажи?

Категорично. Започнала съм да работя върху два романа, единият е до голяма степен вдъхновен от личното ми връщане към корените, а Фермата ми посочи правилната посока. Ако успея да пресъздам дори и част от българщината, която Фермата носи в сърцето си, знам че ще вдъхновя много хора да тръгнат по моя път, който е осеян с много носталгия, но и пълен с любов.

Имаш ли свой творчески кът? Къде обича да твори Цвети Иванова?

Най-осезаемо пиша през нощта, слушайки музика. Мястото, което ражда най-много идеи за мен е леглото. Най-налудничаво за хората е, че помня детайлно всички сънища и ми се е случвало дори, да разписвам идея, която съм сънувала.

Как се чувстваш като млад автор, представяйки своята втора книга пред читателите за първи път?

Убедеността ми, че пътя ми тепърва предстои нараства, поради две причини. Първо - разби се на пух и прах убеждението, че хората не четат. Напротив, смятам че има глад, особено за български автори. Второ - обратната връзка от читателите… вдъхновява ме. Чувствам, че летя в облаците след всеки ред изпратен към мен. Благодарна съм и нетърпелива да продължавам да "рисувам” истории.

Какви са отзивите до момента?

За втората книга най-много съобщения получавам: "Финалът ме разплака”. Това ме трогва, защото финалът е моя лична изповед и смисъл, който имах нужда да предам на повече хора. Да се замислят за прошката, за недоизказаните думи, за времето.

Как се справя един млад автор в България? Какви са предизвикателствата пред теб и как се справи с втората книга?

С втората книга вече е по-лесно. Пътят в отъпкан. Работих с невероятно талантливите - Станимира Вътева, Александър Георгиев и Николета Бойчева. Благодарна съм, че веднъж готова с текста, оттам нататък е песен.

Какви са твоите планове и амбиции за бъдещето като писател?

Както написах, работя върху две истории. Надявам се времето да не ме притиска съвсем и да им отделя достатъчно време. Обожавам да пиша, преоткрих света по различен начин и се надявам да радвам още дълги години читателите!

#книга

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »

Инбет Казино

Анкета

Одобрявате ли кабинета "Главчев"