5 сценария за политическия календар

5 сценария за политическия календар

ФБ/МС

A A+ A++ A

Изчегъртване на служебното правителство от конституцията, ротация през март между Денков и Габриел и извънредни парламентарни избори заедно с европейските през юни. Дали някой подрежда така политическия календар у нас за 2024 г., докато светът вече живее по празничния календар за Коледа?

Бурната есен на сглобката предвещава мразовита зима в чувствата на (не)партньорите един към друг. Сценарият е трудно предвидим, но при всички случаи недоволство и сред управляващи, и сред управлявани ще се натрупа заедно с преспите и не е ясно напролет накъде ще тръгнат бурните води при топенето.

Няколко ключови събития чертаят сценария за България до юни, като той може да претърпи обрати в зависимост от това как се реализират те. Най-краткият хоризонт след приемането на бюджета е датата, на която промените в конституцията влизат в парламента. Ремонтът се превърна в алиби за сглобяване на коалицията (наравно с жертвата в името на евро-атлантическата ориентация на страната), а впоследствие и за ключовата роля на ДПС за мнозинство.

Окончателно третото гласуване трябва да мине на 15 декември. Това е преломна дата според предупрежденията на Бойко Борисов от началото на месеца - дотогава сглобката е сигурна, после не се знае.

Отдавна никой не говори за смяната на националния празник през ремонта на конституцията, макар това предложение да развя знамената на гражданското движение "Трети март", припознато от Румен Радев на връх Шипка. Но друга промяна, свързана пряко с президента, със сигурност няма да отпадне от проекта. Тя предвижда

премахване на института на служебното правителство

След тригодишна политическа криза и 17 месеца на власт с четири служебни кабинета президентът Радев засили неимоверно ролята си в държавата и отгледа свой апарат, готов да роди партия във всеки един момент. От самото си начало (не)коалицията обмисля как да се ограничат възможностите му да управлява отново, дори може да се заключи, че страхът от връщането на власт на Румен Радев държи сглобени ПП-ДБ и ГЕРБ.

В проекта за промените в конституцията се предлага при съставянето на служебно правителство да се избира премиер между председателя на Народното събрание, управителя на БНБ или председателя на Конституционния съд. А по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият кабинет. Този текст обаче не получи адмирации от нито един юрист извън партийните. И се заговори за познатия в други европейски страни модел - подалото оставка редовно правителство да остане като служебно с ограничени правомощия и съответно да организира предсрочните избори.

Едно е сигурно - промени ли се конституцията, хора на Радев няма да организират следващ предсрочен вот, когато и да е той. Отделно със сигурност ще се положат усилия от "Промяната" и ДБ ролята на президента в контрола на службите да бъде максимално ограничена.

С което в сценария за държавата през следващите месеци стигаме до "въпроса за 1 милион" - кога ще са следващите избори. И дали първата в историята ни ротация на премиери ще се случи преди тях.

Съмнения за това имаше още през лятото. Повод беше поредното скърцане между партньорите по избор на шефове на регулаторите и ключови институции и служби.

"Нали никой от вас не се съмнява, че ротация няма да има

Аз не си представям деня, в който ще се ротираме и ще стане правителство на ГЕРБ", избухна тогава Борисов, но декларира, че той няма да свали правителството. Два дни по-късно получи уверение от Кирил Петков и Асен Василев, както и от премиера Николай Денков, че стоят зад думите си да има ротация и правителството да продължи с Габриел начело след първите 9 месеца, т.е. след март.

Така следващият хоризонт за коалицията се задава до март. За началото на месеца бе заложено и пълното отпадане на дерогацията за "Лукойл", до края му пък народът ще ползва и хартиените рецепти за антибиотици паралелно с електронните. Но най-вече до края на март трябва да е ясно какво става с министрите и ротацията.

Дотогава смени в правителството няма да има, категоричен бе премиерът Денков. "Драмата ще е на ротацията", предупреди Борисов.

Да речем, че драмата някак се преодолее и наистина се излъчи нов кабинет начело с Мария Габриел и вице (плюс образователен министър) акад. Денков.

Малко след това обаче идват изборите за Европейски парламент. Последните парламентарни и дори местните избори, на които активноста по традиция винаги е висока (кметът е най-близо до хората), показаха все по-слаб интерес на българина да се разхожда до урните. А на евровот у нас винаги активността е най-ниската от всички видове избори. Какъв е рискът, ако санитарен минимум избиратели излязат да гласуват в началото на юни за ЕП?

Европейският съюз минава през тежко изпитание, започнало преди ковид пандемията и последвалата я криза, но засилено от нея и ескалирало заради войната на Русия в Украйна. Екологичният и цифров преход не се приема с възторг от редовия европеец въпреки огромните средства по Зелената сделка и парите по плана за възстановяване. Плюс перманентната криза с мигрантите и новата война в Близкия изток.

Изморени, ядосани, обезверени, във все повече страни от ЕС хората избират крайни формации, евроскептици, националисти, ерозират основите на европейския политически проект. И е огромен рискът това да отекне на предстоящите между 6 и 9 юни избори. Доминиращата от години в Брюксел Европейска народна партия (ЕНП) и левите им колеги от СиД имат своите основателни притеснения - за тях

вотът във всяка една държава е важен за преброяването на

системните играчи

За ГЕРБ като основен представител на ЕНП у нас - също.

Така или иначе, постоянните състресения в тази сглобка правят краят й да изглежда предизвестен, какво тогава, ако в името на европейската ни солидарност той бъде фиксиран така, че предсрочните парламентарни избори у нас съвпаднат с европейските и по този начин да се вдигне активността на вота за евродепутати?

Дебат за съвместяване на националните избори с европейските в момента тече в Австрия. Там част от управляващите планират да изтеглят вота от есента за пролетта, макар засега зелените им партньори да възразяват.

У нас този сценарий, твърдят запознати, е бил споменаван в различни политически кръгове, а бизнесът вече залага на датата за предсрочни парламентарни избори. Преди това конституцията ще е вече променена и няма служебна власт на Радев да прави двойния вот, са част от аргументите в тази посока.

Какви са възможните варианти.

I. Ротацията през март се случва по план - Габриел сяда в премиерското кресло. Но отношенията са се изострили до степен, че (не)партньорите нямат нито желание, нито възможност да управляват заедно.

Борисов отдавна се закани, че ще смени повечето министри при ротацията. "Тези, които са се провалили", суфлира му председателят на СДС Румен Христов. ГЕРБ направи и показно, като рязко засили критиките си към някои членове на кабинета, провали кворума при вота на недоверие, на тридневно партийно съвещание прави "дисекция" на всеки от секторите в управлението и за много малко от хората на Денков се чу добра дума.

Друг е въпросът, че в крайна сметка не обори Кирил Петков за разкритието как са предлагани експерти за постовете, за които ПП-ДБ нямали политически назначения.

От ПП обаче от самото начало повтарят, че няма да допуснат министерски смени освен ротацията на премиера. И че ако им се извият ръцете за други рокади, няма да осигуряват подкрепа за кабинета.

Ясно е, че и за двете формации оставането в сглобка носи големи щети. Въпреки че последните социологически проучвания не отчитат никакви промени въпреки скърцанията в сглобката.

Да, електорналната подкрепа на "Промяната" и ДБ намалява леко, но не прелива с нови проценти нито към Борисов, нито към "Възраждане". Той пък постоянно отхвърля отговорността за това управление, което бие по имиджа му.

Двете страни може да използват претекста неразбирателство около ротацията и да се споразумеят за избори 2 в 1. Габриел подава оставката на кабинета. Или пък някой от опозицията иска поредния вот на недоверие, а Борисов обявява, че повече не може да подкрепя такава сглобка, цената за която плащат хората. Докъм 10 април има време да се извърти парламентарната рулетка и да се насрочат избори 2 в 1.

II. Борисов изобщо

не пуска Габриел да оглави кабинета

и до ротация не се стига.

За какво му е да поема отговорност за това правителство, което се проваля - да приписва провала на ГЕРБ ли, прогнозира подобен сценарий тези дни социологът Андрей Райчев. И така затвърди усещанията на анализатори, че всъщност коалицията ще сложи точката тогава. Според тях Борисов, който ще седи и ще гледа сеира на ПП-ДБ през зимата, ще каже: Хайде, стига, видяхме какво (не)можете, и ще поиска избори.

Същото вероятно ще направи и ДПС.

Тогава Денков просто ще е принуден да подаде оставката на кабинета си и да се върви към вот 2 в 1.

III. Сглобката плюс ДПС все пак решава, че избори ще донесат още от същото и целият мъчителен и унизителен път към съглашателство трябва да се извърви отново с цената на още по-големи жертви. Така че правят ротацията и остават, но се прегрупират.

На евровота може основателно да се предположи победа за ГЕРБ, ДПС също ще се представи желязно, "Промяната" пък прави дебюта си на избори за ЕП. Именно в нейното представяне и това на ДБ ще е ключът към новите отношения между съуправляващите. Ако то е провал, Борисов ще има пълни основания да поиска ново раздаване в правителството и вече

със самочувствието на победител от вота да поеме реално

управлението, изхвърляйки от него много от лицата на ПП-ДБ

Не бива да се забравя, че това ще са много важни избори и за "Възраждане" и ИТН. Последните все така се крепят около бариерата от 4% и биха могли да хванат едно кресло в Страсбург.

Партията на Костадин Костадинов не направи грандиозен пробив на местните избори, както се очакваше, но според социолозите запазва стабилно влияние. Влизането в ЕП ще е в тревожния евротренд националистите да пробиват във все повече страни членки и допълнителен аргумент у нас да се запази сглобката.

IV. А къде е ДБ в цялата схема? Мнозина коментират напоследък, че формацията на Христо Иванов и Атанас Атанасов е някак дистанцирана. Ясно е, че големият им залог е промяната в конституцията. Като възможен сценарий обаче трябва да се спомене и вариантът, след като постигнат заветната си цел и при евентуални бъдещи катаклизми в сглобката, ДБ просто да си тръгнат от нея. Не изглежда силно вероятно на този етап, но чак такава любов между тях и бъдещия лидер на ДПС Делян Пеевски ще е меко казано необяснима за градската десница.

А че ролята на ДПС и лично на председателя на парламентарната група във всяко важно решение на мнозинството занапред ще се увеличава, е повече от ясно.

В сценария за България през следващите месеци трябва с червено да се запише конгресът на ДПС, който ще излъчи новия лидер. И целите, които партията ще си постави тогава, а те със сигурност ще са свързани с влизането във властта официално, а не само като част от мнозинството в парламента. Което

също минава през предсрочни избори, ако и когато ДПС и

ГЕРБ ги пожелаят

V. Ротацията минава, евровотът минава, сглобката се закрепва някак, но остават скандалите.

Победа на ГЕРБ и ДПС на евровота е задала друго усещане за политическото лидерство у нас и нещата повтарят сценария от 2014 г. Тогава след евроизборите, които управляващата БСП загуби, ДПС оттегли подкрепата си от кабинета "Орешарски" и той бе свален. За да дойде Бойко Борисов.

Всъщност дотук това звучи като най-резонният сценарий за близкото политическо бъдеще. Защото колкото и добре да влияе на активността провеждането наведнъж на двата вида избори, има известни колебания и у нас, и в Брюксел към съчетаването на национален и европейски вот.

Няма изрична забрана в закона, но на няколко пъти този дебат е бил повдиган от европейските политици. У нас също се е коментирал, за първи път през 2009 г., когато именно защото обикновено не е сила на евроизборите, БСП е искала да не се съчетават с друг вид вот.

Ако пък все пак имаме първия у нас евровот 2 в 1 с парламентарни избори, ще се получи любопитно съвпадение. На 40-ия ден след Великден християните честват Възнесение Господне - след своята смърт и възкресение на този ден Бог се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и се възнася на небето. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

През 2024 г. се пада на 13 юни - точно 4 дни след неделята, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент в България. Когато е много възможно Борисов пак да се яви като един спасител. Или както народът казва, "Те ти, булка, Спасовден!".

Източник: 24 часа




#ротация #сглобка

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »