Ангелина Ангелова: Лесно ли се пише за любов?

Ангелина Ангелова е автор на книгата "Сърцето помни", която си спечели ласкав прием от българските читатели. С нея се потапяме в атмосферата на разкошни балове, но и на консервативни нрави през Викторианската епоха. Във времена, когато репутацията и богатството означават всичко, "Сърцето помни" ни показва цената на направения избор, но и притегателната сила на обичта. "Любовта на музата" е вторият роман на авторката.

Ангелина е родом от Варна. Завършва УНСС и работи в голяма технологична компания. Пише разкази в гимназията и университета, след което следва дълга пауза и по време на майчинството любовта към писането се възвръща.

Тя живее в София със своя съпруг и двете си прекрасни момчета. Обича да чете, когато не строи ракетни площадки и влакове-стрела от ЛЕГО с децата си. Печенето на сладкиши я разтоварва, което е огромно щастие за семейството ѝ.

Привет, Ангелина. Бързо и успешно успяваш да спечелиш сърцата на читателите, но разкажи ни с няколко думи за теб самата, както и кога се зароди желанието ти да пишеш.

Здравейте, казвам се Ангелина и пиша, откакто се помня. Вкъщи има една семейна история за моята версия на "Червената шапчица", която съм написала около първи клас. Винаги съм обичала да чета, но с годините се появи и желанието да пиша. Мисля че всичко тръгна от един подарен "таен дневник" с катинарче в основното училище. После се появи навикът за писане и премина от лични преживявания във въображаеми истории. Извън писането съм съпруга и майка, безнадеждно влюбена в Италия. Обичам да се разхождам – дайте ми паркове и градини.

Кога се появи идеята за първа книга?

Много ясно си спомням този момент, защото беше наистина преломен за мен. Първото ми дете беше новородено, беше някъде в ранните часове на нощта и аз бях станала за 9876 път да го кърмя. За да не заспя, имах навика да чета на четец. Много ми помагаше да се разсея от недоволството, че пак съм будна. И си помислих какво ли би било АЗ да напиша книга, която да разсее някоя друга майка или жена от домашните задължения.

Любовта ли е основна тема в твоите книги? Лесно ли се пише за нея?

Не бих казала, че ще й сложа короната, по-скоро дели първо място с целите на героини теми. Рядко започвам книга с мисълта "ами тя ще е само за любов", доста по-често началото е "значи тя иска да постигне това и после той се появява". Не бих казала, че се пише лесно за любовта. Това е предъвквана от векове тема, много е трудно да кажеш нещо оригинално и смислено на публиката. Но до момента никой не е спрял да опитва.

На какво си готова, за да се пребориш за любовта си, е въпрос в "Любовта на музата", затова сега питам теб същото. Както и - любовта постоянна борба ли е?

Абсолютно! Аз съм горещ привърженик на идеята, че любовта не е постоянно състояние и ние всеки ден трябва да избираме партньора си. Както се стараем да поддържаме отсрещната страна да останат постоянно влюбени в нас, така и ние, самите, трябва да се грижим за любовта, която изпитваме към партньора. Много е лесно да намерим за какво да се оплачем, но не на това се гради любовта.

Какви са героите в твоите книги? От къде черпиш вдъхновение за техните характери? Има ли реални личности зад тях?

Героините ми винаги са много упорити и никак не се вписват в обкръжението си. Нито Нора, нито Теа се трогват особено много от етикет и социални норми. И двете имат цели, които са решени да сбъднат, а обществото може да върви по дяволите, ако им застане на пътя. Понякога взимам по нещичко за вдъхновение от характера на приятелка, но не бих казала, че са създадени по подобие на конкретни хора. Специално за Теа намерих голямо вдъхновение в лицето на голямата българска оперна певица – Елена Николай. Докато правех проучването за живота на оперните певици и попаднах на нейната история. И си казах – ако едно бедно българско момиче може да завладее Миланската скала, защо да не може и Теа да се пребори за място на сцената?

Какви са основните похвати, които използваш, за да внушиш на читателите идеите си?

Епохата и героите са напълно достатъчни. Жената винаги е можела всичко – без значение дали през Древността, Средновековието, Викторианска Англия или настоящето. Нищо не ни е спирало да постигнем онова, което си наумим. Само способите са се променяли. Мисля че основната ми цел с тези книги е да вдъхновя читателките, че всичко може да се случи. Просто трябва да си го наумим.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Клиширан отговор – но абсолютно всичко. От дете имам развито въображение и то винаги се е проявявало по един или друг начин. В момента го "освобождавам" чрез писането.

Имаш ли любим автор? А книга?

Имам много любими автори – Елиф Шафак, Нарине Азарян, Исабел Алиенде, Гай Гавриел Кай, Нийл Геймън, Ерик Емануел Шмит. Ако тръгна да изброявам книги, ще си останем тук до утре, но да кажем "Три ябълки паднаха от небето", "Оскар и Розовата дама" и "Отдавна отминала светлина".

Какви книги четеш?

За да си добър писател, трябва да можеш да четеш всичко – малко е като при готвачите. Основно чета исторически и любовни романи и фентъзи.

С какво смяташ, че печелиш читателите?

Надявам се, че епохата би била любопитна да надникнат зад корицата, а после остават заради героите.

Връщаш читателите в миналото и ги разхождаш толкова образно и леко в различна епоха, че сякаш те наистина заживяват в нея. Как го постигаш?

Много благодаря! Без да съм историк и да имам претенции за абсолютна достоверност, отделям страшно много време на проучване. Твърдо вярвам, че избереш ли да пишеш исторически роман, не можеш да си позволиш измислици. Кафе ли са пили, или чай? Корсетът къс ли е бил, или е стигал до хълбоците? Богатите носили ли са дрехи от памук, или всичко е било копринено? Може ли неженено момиче само да прекоси балната зала? Правя проучване на всяка стъпка.

Смяташ ли, че различният опит на човек с любовта, го променя изцяло?

Абсолютно. Та вижте само Джордж Клуни. Намери Амал и от предишния плейбой няма и помен. Превърна се във всеотдаен съпруг и любящ баща.

Имаш ли вече идея за нова книга? Кое е по-трудно - самата идея или преминаването към написването й?

Винаги имам нова идея, наредени са на опашка и си чакат нетърпеливо реда. Самото писане със сигурност е по-трудната част. Особено когато знам колко време ми отнема, винаги ми е трудно да започна.

Сподели любим твой цитат от книга, който те вдъхновява.

Ще оставя скромността малко да си почине и ще ви цитирам нещо от "Любовта на музата": Майка й винаги й казваше, че е по-добре да си муза, отколкото принцеса. Музите бяха съблазнявани, обожавани, призовавани. Принцесите бяха просто награда.