Методът Монтесори: Защо да отглеждаме децата си така

Отглеждането на децата е един от най-важните и отговорни неща, с които може да се заеме човек. Изборът на подход към възпитанието и образованието им е от съществено значение за тяхното бъдеще и развитие. Един от иновативните и все по-популярни методи за отглеждане на децата е методът на Мария Монтесори. В това интервю ще си поговорим за принципите и подхода на Монтесори, какво прави метода уникален и защо все повече родители избират него за своите деца. Ще се консултираме с психолога Полин Донахю, която е прилагала метода на Монтесори и ще разгледаме предимствата и предизвикателствата, свързани с него. Открийте как този метод стимулира съзнателното учене, развива самостоятелността и самочувствието на детето, какво означава за семейната обстановка и как може да промени подхода на родителите към възпитанието и образованието на техните малчугани.

Полин Донахю е Психолог обучаващ се в Школата по Позитивна Психотерапия. Извършва психологическо консултиране на хора, които имат нужда от подкрепа при житейски предизвикателства, стрес, бърнаут, трудности във взаимоотношенията, тревожни състояния, натрапчиви мисли, емоционален дисбаланс, ниска самооценка и при желание за себепознание.

Полин Донахю е била Монтесори асистент в ЧДГ Детската на деца на възраст от 3 до 6 години. Към момента практикува в Център Себеразвитие – психотерапия и личностно развитие.

Може да я последвате във Фейсбук, както и да си запазите час за консултация в Супердок.

Нека започнем с няколко думи какво представлява методът на Монтесори?

Методът Монтесори е създаден от италианката Мария Монтесори. Това е метод, който поощрява в децата любовта към природата, самостоятелността и поемането на отговорности вкъщи, както и ученето през преживяване и през сетивата.

Как се използва метода Монтесори вкъщи?

Може да се прилагат само идеите, които резонират за родителите. Например, някои родители не използват бебешко креватче, а матрак на земята, така детето се учи да лази от малко и няма опасност да падне, защото има килим и е ниско. Други родители включват детето в ежедневните задачи. Например, помага в слагане на масата, слагане на чиниите в миялната или дори да си мие чинията, да реже зеленчуци, да бърка съставките за кекса, да полива цветята, да храни домашните любимци. Дори само включването на детето в домакинските задължения може да доведе до голям успех. Не е нужно да се спазва всичко перфектно. Понякога най-малките промени водят до най-големите успехи.

Кои са основните принципи, които са водещи за успеха на метода Монтесори?

Мисля, че всеки метод, в който детето се подкрепя да е напълно себе си и се оставя да прави нещата, на които е способно и в които е добро той е успешен. Децата обичат да преживяват и стига да се учат чрез преживявания и през сетивата им няма как да се сбърка. Винаги ще води до успех.

Според Монтесори децата трябва да се учат и развиват сами, а не да бъдат поучавани от родители и преподаватели. Но как да подходим правилно и всичко ли трябва да правят сами?

Мит е, че Монтесори децата са оставени на пълна свобода да правят каквото пожелаят без граници. Това не е идеята. В ситуации когато могат да се справят сами (като например да си съберат играчките), трябва да се оставят, но когато видимо имат нужда от граница, тя трябва да бъде поставена.

Какви качества изгражда този метод?

Грижа към околната среда и всички същества на планетата, любопитство към света, уважение към другите хора, самостоятелност, но най-вече умение за концентрация - качество, което в днешния забързан свят ни трябва повече от всякога.

Как се справяте с контрола над устройствата вкъщи и какво мислите за съвременния дигитализиран свят, в който растат децата?

Ако семейството гледа филм заедно с детето веднъж седмично и комуникират по време на него, задават си въпроси, дискутират, използването на екран може да сплоти семейството и да събуди любопитство към темите от филма или видеото. Но ако екраните се използват ежедневно, без надзор и особено по време на ядене, тогава идва обратния ефект. Детето се откъсва от света и спира да е любопитен за истинските неща от живота, защото става пристрастен към виртуалната реалност, която преживява ежедневно. И трудно се впечатлява от неща, които не му носят този допамин на момента. Тогава вече екраните стават нездравословни и е препоръчително да се изключат от рутината напълно докато не стане готово за тези семейни моменти, за които казах по-рано. Има една ФБ група и сайт "Офлайн кидс", в която родителите могат да получат подкрепа от други родители, но и специалисти при желание за ограничаване на екранното време.

Вашият съвет:

Моят съвет е да се прекарва възможно най-много време в природата, защото тя е най-големия учител и няма дете, което да не помни моментите, в които е тичало на свобода, шляпало е в локви, строяло си е колибка от пръчки или е готвило кюфтета от кал. Нека се замислим като възрастни кои са най-хубавите ни спомени от детството и да се опитаме да дадем същото на децата ни!