40-годишнината не се празнува, вижте защо

Много хора и днес са убедени, че ако се отдадат на веселието в този ден, нещо лошо може да сполети тях или близките им.

Като повечето суеверия и това, че 40-ият рожден ден не трябва да се празнува, идва от древността и от връзката с народните вярвания.

Именно поради това продължава да е валиден съветът - ако нещо ви гложди отвътре, по-добре се откажете. Суеверията влияят най-силно на тези, които вярват в тях. Така или иначе поводи за празнуване има достатъчно.

Суеверието за 40-ия рожден ден е свързано преди всичко със значението, което редица древни култури влагат в числото 40. В Светото писание се казва, че потопът е продължил 40 дни, 40 години Мойсей водил евреите из пустинята.

С 40 са свързани и много народни вярвания за раждането и смъртта. Бебето не трябвало да бъде показвано пред чужди очи до 40-ия си ден.

40 дни след смъртта се прави помен за покойниците. Вярва се, че тогава смъртта се навърта наблизо и не бива вниманието да бъде привличано. Светлините от тортата на 40-ия рожден ден могат да я накарат да дойде на тържеството, смятат старите хора. В Русия дори казвали: "Отпразнуваш ли 40, няма да доживееш 50". По същата причина има хора, които не празнуват 9-ия рожден ден на детето си.

В Средна и Източна Азия 40 се смята за фатално число или по-скоро 4 (според нумерологията обаче 4+0=4). Според вярванията на тези народи 4 носи нещастие и смърт. В азиатските страни няма четворки в болниците, числото се пропуска и при означаването на адресите.

Запознати с картите таро пък припомнят, че смъртта е обозначена с буквата М, а на буквата мем в еврейската азбука отговаря числото 40. Всички тези поверия са свързани и с природните биоритми на човека, гласят по-научните обяснения. На границата на 40-те години настъпват сериозни промени в съзнанието и в миналото смятали, че за да върви гладко по-нататъшният път, е по-добре човек да не се шегува със съдбата и да не устройва пиршества.

Впрочем съвсем скоро бе направено откритието, че развитието на човешкия мозък завършва именно на 40 години, а не още в детството. Според новите данни процесът на формирането на префронталната кора завършва именно в този период.

С други думи, човек продължава да се учи до тази възраст, а след това използва наученото през останалата част от живота си. Т.е. на 40 г. той вече наистина е пораснал.

Вярванията за 40-ия рожден ден имат връзка и с живота в миналото. Продължителността на живот на предците ни е била доста по-кратка от сегашната. След 40-те години тогава са били смятани за напреднала възраст. Тялото е започвало да старее, болестите зачестявали и организмът вече не можел да се справя с тях. Празнуването на 40-ия рожден ден е било тълкувано като поздрав към приближаващата старост.

Според едно от суеверията от тази възраст нататък ангелът хранител напуска човека, той остава без върховна защита и трябва сам да се справя с всички неблагополучия, пише "24 часа".