Евробарометър: На българите им е най-тревожно от целия ЕС заради покачващите се разходи

Евробарометър: На българите им е най-тревожно от целия ЕС заради покачващите се разходи
A A+ A++ A

Българите са най-силно притеснени от нарастващите разходи за преживяване в целия Европейски съюз, сочи проучване на Евробарометър. Другите две неща, предмет на сериозни тревоги у тях, са заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разрастването на войната извън Украйна.

Според 53% от анкетираните българи жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г. Нараства и делът на онези, които са затруднени да плащат сметките си, като за България показателите са почти два пъти над средните за Европа.

Българите са и по-недоволни в сравнение с останалите жители на ЕС от мерките на правителството за справяне с кризата.

Набъбващите разходи за живот са най-непосредствената тревога за 93% от европейците, показват данните от проучването. Но подкрепата за ЕС остава стабилна и на високо ниво, като гражданите очакват съюзът да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от кризите.

Във всяка държава членка повече от 7 на всеки 10 респонденти са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). В България делът на хората с подобна нагласа е също висок - 96 на сто. Повишаването на цените, в т. ч. на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории и образователни и социално-професионални групи.

На второ място по честота на споменаване на европейско ниво с 82% е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната извън Украйна, които са на трето място с 81%. Българите не правят изключение - съответно с 86% и 85%, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%.

Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на усложняващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато съюзът демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.

Българите изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство (21%), а по отношение на европейските мерките резултатите са съизмерими със средните за Евросъюза - 32%.

По отношение на финансовото състояние на гражданите сондажът показва, че последиците от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, тези от агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г.

Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г. Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки "през повечето време" или "понякога" - от есента на 2021 г. общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта - от 30% на 39%. В България те са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения “през повечето време” или “понякога” при плащането на сметки.

"Хората са разбираемо притеснени от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да преживяват с оскъдни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на адекватни мерки: да поставим сметките под контрол, да отблъснем инфлацията и да накараме икономиките си да растат. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества", заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

Ценности за защита и приоритети на Европейския парламент

Многобройните геополитически кризи от последните години продължават да поставят гражданите и политиците пред сериозни предизвикателства. При най-високото ниво на инфлация от десетилетия насам гражданите искат Европейският парламент да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване (37%). Общественото здраве продължава да е от значение за много граждани (34%), както и продължаването на действията срещу изменението на климата (31%).

Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%) също е на ключово място сред очакванията на гражданите. Основните приоритети на ЕП според българите трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), общественото здраве (34%), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27%), докато действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10% от респондентите, което представлява близо 20 процентни пункта разлика със средните нива за Европа

В същото време настоящите кризи и особено войната на Русия срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за Европейския съюз: 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Делът за България по този показател е много по-нисък - 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски нива по този показател (Италия и Румъния с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%).

Две трети от Европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя - съответно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%). В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския съюз: 36% от европейците вярват, че приносът на ЕС за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в съюза, което представлява увеличение от шест процентни пункта от есента на 2021 г.

Европейците смятат още, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки (35%) и допринася за икономическия растеж (30%). За 53% от българите най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българите са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%)

Проучването на Евробарометър за есента на 2022 г. е осъществено за Европейския парламент между 12 октомври и 7 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. То е проведено по метода лице в лице, с видео интервюта (CAVI), използвани допълнително в Чехия и Дания, като са реализирани 26 443 интервюта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка членка.

#Евробарометър

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Финанси
Последно от Финанси

Всички новини от Финанси »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?