Българите вярват най-малко в институциите, в сравнение с гражданите на ЕС

Българите вярват най-малко в институциите, в сравнение с гражданите на ЕС
Евробарометър
A A+ A++ A

Българите имат много по-ниско доверие в националните институции, отколкото е средното ниво в Европейския съюз, показа проучване на Евробарометър.

В него се отбелязва, че политическата ситуация в България, неспособността на парламентарно представените партии да формират стабилно мнозинство и да излъчат правителство, очевидно дават отражение върху оценката на националните институции и върху доверието на гражданите в демократичните процедури, пише "Дневник".

Много под средното за Съюза е нивото на доверие в:

  • парламента (България - 14%, +2 спрямо лятото на 2022 г.; ЕС - 33%, -1),
  • правителството (България - 19%, без промяна; ЕС - 32%, -2),
  • политическите партии (България - 12%, -1; ЕС - 21%, без промяна),
  • местните власти (България - 45%, -2; ЕС - 56%, -2).


В сравнение с гражданите на ЕС, българите имат значително по-ниско доверие също в:

  • съдебната система (България - 26%, +3; ЕС - 54%, +2) ,
  • армията (България - 49%, +3; ЕС - 71%, без промяна),
  • полицията (България - 47%, -2; ЕС - 70%, +1).


Българите продължават да се доверяват в по-малка степен и на здравния и медицински персонал в страната в сравнение с гражданите на ЕС (България - 53%, -1; ЕС - 76%, без промяна).

Както сред българите, така и сред гражданите на ЕС преобладава мнението, че страната им се намира в лошо състояние.

В България тази отрицателна нагласа отново е далеч по-широко разпространена (България - 83%, -2; ЕС - 58%, без промяна) .

Българите са в по-малка степен склонни да определят посоката на развитие на страната си като правилна (България - 14%, -1%; ЕС - 29%, +2).

Най-важните проблеми

На въпроса кои са трите най-важни проблема, пред които е изправена страната им, приоритетите на българите и гражданите на Съюза съвпадат. На челно място по важност се подреждат покачването на цените и икономическата ситуация, доставките на енергийни ресурси и международната ситуация. Тревожността по отношение на здравните аспекти намалява.

Покачването на цените се очертава като първостепенен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото, както в България, така и в ЕС (България - 62%, +3; ЕС - 62%, -1).

Българите поставят като приоритетни проблеми също така финансите на домакинството, пенсиите, условията на живот и икономиката на страната.

Европейските граждани определят същите икономическите сфери като най-важните предизвикателства, пред които са изправени в личен план, макар и в по-малка степен.

Изключение са проблемите, свързани със здравеопазването и измененията в климата, които гражданите на ЕС е по-вероятно да определят като важни.

Удовлетвореност от живота

Удовлетвореността от живота е показател, който при българските граждани е отчетливо по-нисък спрямо средноевропейското равнище (България - 61%, +4; 83%, -2).

От друга страна се наблюдава значимо повишение в оценката на българите за развитието на личния им живот. Този показател остава по-висок и със стабилни стойности на общоевропейско ниво (България - 56%, +8; ЕС - 66%, +1).

Българите се вписват в средните за Съюза стойности що се отнася до очакванията, че следващата година ще е по-добра за тях в житейски план (България - 25%, +1; ЕС - 25%, +3).

Оптимистичната нагласа, че следващата година ще бъде по-добра за страната е сходна сред българите (22%, +2) и на средноевропейско равнище (20%, +2).

Проучването в България е проведено между 12 януари и 1 февруари 2023 г. от Kantar TNS BBSS.


#Евробарометър

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?