От политика дървесата ги боли

По-силно от ракията, по-благословено от кюфтета и мусаката си остава депутатстването. Българинът може да има постоянно запазен рекорд в книгата на Гинес за интерес към политика. Предимно чорлави в ежедневието си, с обрасли вратове и потни тениски, когато идат избори и особено, ако са в листите, нашенци се правят прилежни дотам, че стават смешни. Госпожици с предизвикателни бански, нацупени устни и опънати от фотошоп, когато са кандидатки, приемат вид на нещо между Цола Драгойчева и Маргарет Тачър. Изчезва цялата сексапилност в профила и се перчат със сиви или бежови костюмчета, с копринени ризи и прически ала 14-тия Априлски конгрес.

До вчера снимани с наздравици, отбелязвани от приятели на шумни купони, възгласяващи Азис или Малина, днес постовете им са наситени с протоколни политически глупости, описващи семейните добродетели, здравето, спорта, просперитета на Родината. Ако нямат собствено, винаги намират някое дете да се снимат и позират. Бъдещето е в децата, демек, гласувайте за мен.

Питам се къде бяхте цяла година, без да прокламирате подобни ценности, пускахте си селфита от Гърция, някои от Бали, трети от балнеосанаториуми, показвахте пухкави бедра, устни и пълни маси. Няма лошо, но как внезапно този купонджийски дух отстъпи пред великата идея за силен парламент, в който разбира се, трябва да сте вие. Пламенни слова, приятелска подръжка и мотивиращи слоугани изпълват онлайн трапезата и от това изобилие, да ви кажа, ми се повръща. Защото от политика дървесата ги боли, да не кажа човеците. Пълна политическа икебана, подредена според очакванията, без нито едно непокорно и оригинално стръкче, което да стърчи ей така за тамазлък, както казваше баба ми Гина, на която съм кръстен. 

Няма нито една свежа идея, която да байрактарства из нета и която да те привлече. Всичко е предпазливо, зализано и дори мъченическо. Защото в българското се прокрадва едно мъченичество винаги, когато се зададат избори, Коледа, Великден, Нова година. Винаги, когато имитираме съчувствие към чужди болки, а към близките оставаме с леко открехнати врати. 
Бай Ганьо съзира келепир от всяка задала се политическа възможност, защо да не иде и стане депутат. Чудомир ги е описал достатъчно, аз само напомням колко иронично звучи всичко това. В надпреварата са също манекенки, всяка от които иска да е новата Чичолина, но не става само с нянки. Обличат се във временен морал, а моралът трябва да е постоянна величина. 

Така е - все някой трябва да запълни парламентарните бройки, столове и трибуни. Все някой трябва да пише тези клети закони, да дава хляб и сърми на телевизиите, някой трябва да яде депутатските кюфтаци и да мъти водите на опонентите. 
Но на мен, другари и другарки, ми изтекоха водите, докато чакам да дойде златната политическа вода. Парламентът не е театър, да не казвам цирк.

Бийте камбаните, братя и сестри, в навечерието на изборния ден. После седнете и пускайте недоволни постове, че в тая държава нищо не се случва. Така е, докато не започнете да го случвате вие, ние, те... Защото политиката не е сезонна работа. Тя изисква не само подготовка, мечта, образование, стил. Тя изисква постоянство и морал.