България се оттегля от „Бургас–Александруполис“

Правителството реши да прекрати участието на България в проекта за нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

Няма опасност да последват санкции за България заради решението й да се оттегли от проекта, заяви в сряда министърът на финансите Симеон Дянков, цитиран от „Фокус“.

„Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи“, съобщи министърът в Министерския съвет.

Тристраннното споразумение е между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество и строителство на петролопровода „Бургас-Александруполис“ и е сключено на 15 март 2007 година.

Българското правителство предлага то да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок.

Дянков обяви, че правителственото решение е взето във връзка със заключенията, направени през първия етап на работата на международната проектна компания – фаза на разработка на проекта.

Съгласно анализите на петролопровода, той не може да бъде реализиран при условията в сключеното споразумение.

„Става дума за финансовите параметри“, уточни Дянков.

Министерският съвет прие и постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в международната проектна компания.

Средствата в размер до 12.8 млн. лева ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към международната проектна компания.

Приет е текстът на писмата, с които страните ще бъдат информирани. Следващата сряда предстои годишното акционерно събрание, на което България ще излезе с тази позиция.

Петролопроводът „Бургас–Александруполис“ е международен енергиен проект, който щеше бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море.

Петролопроводът щеше да представлява алтернативен транспорт за руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите Босфора и Дарданелите и създава нов път за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.

За целта трябваше да се изгради петролопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето щеше да минава през България. Предвиждаше се капацитетът на петролопровода да е 35–50 милиона тона годишно.

Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.