Руски политолог: Путин мирише на политически труп

Руски политолог: Путин мирише на политически труп
A A+ A++ A

Русия нанесе "изпреварващ удар", нахлувайки в Украйна на 24 февруари, и това беше "единственото правилно решение". Това каза руският президент в речта си на парада за 9 май на Червения площад в Москва. Но той не изпълни прогнозите на чуждите разузнавания, че ще обяви официално война или обща мобилизация. 

Пред тв "Настоящее время" политологът Дмитрий Орешкин анализира речта му: 

— Пускайки химна, това беше като удивителен знак, с който завърши речта на Путин. Нямаше как да се върне след това на сцената и да каже: "Всъщност забравих. От утре обявяваме война на Украйна". Не, че не може да се направи, но това би било груба грешка на авторите на речта му. Химнът е апотеоз и край. Да се върне на сцената след това, би било свежо и ефектно, но не е в неговия стил и в традицията на държавността, която цени. Голямата новина е, че не се случи нищо от това, от което се опасявахме. Честно казано, не очаквах, че от трибуната на мавзолея Путин ще направи такава тактическа грешка - да обяви война или обща мобилизация. Това щеше да се отрази на имиджа му. Ако започне война, това означава признание, че специалната операция не е свършила или е свършила с нищо, или се е оказала недостатъчна. Изглежда като нещо недовършено. Ако обяви мобилизация, е същото. Това означава, че не ни стигнаха силите, че Украйна оказва мощна съпротива и се налага да викаме нови хора, жива сила. Смятам, че мобилизацията ще се състои, но тихо. Защото гръмкото й обявление е удар по престижа. А пред мавзолея Путин бе зает основно с престижа си. 

 Удивително куха реч. Много патос и нищо конкретно. Единственото е, че той се опита да се представи като военен ръководител на държавата, като главнокомандващ. Но ми се струва, че не беше убедителен. Текстът бе достатъчно гръмовен, но и в същото време лишен от съдържание. Всички препратки към дедите, прадедите, великите традиции и обичаи бяха на фона на това, че на фронта нищо не се случва. А щом не се случва, това е поражение. Ясно е, че руската армия е 3-5 пъти по-силна от украинската. Ако тя не може да направи нищо в Украйна, целият патос отива в свирката. 

В този смисъл Путин се държи рационално в тесния коридор от възможности, който сам си остави. Да ме прощава Господ, но това изглежда жалко. 

- Струва ми се, че в речта на Путин прозвучаха всички фрази, които и преди сме чували. Съгласен ли сте, че за Путин 9 май има сакрално значение? Разузнаванията твърдяха, че за 9 май му е нужна някаква победа. Но за 75 дни война няма такава. Може би анализаторите се заблуждават и 9 май не е условен дедлайн?

- Дедлайн имаше. Но това не го внушаваха анализаторите, а кремълските оратори. Първо се имаше предвид парад в денацифицирания Киев. Какво е денацификацията? Това е смяна на режима, смяна на правителството, смятано за нацистко, нови институции на новото, марионетно правителство - братско, славянско, подчинено на Москва. Това не се случи. След това започнаха да говорят за по-малки паради - може би в Харков, може би в Мариупол. Не напразно господин Кириенко ходи до там (отговорникът в Кремъл за т.нар. ДНР и ЛНР). Но и това не се случи, красивата картинка не се получи. А ако по мариуполския парад удари украинската войска? Това е в зоната на далекобойната артилерия или украинските ракети. И Мариупол не е превзет напълно. "Азовстал" все още е под контрола на онези, които го защитават. Затова се налага тази празнота да се запълни с риторика втора ръка. Тези патетични разсъждения сме ги чували неведнъж. В този смисъл 9 май се обърна срещу Владимир Путин. Той искаше да превърне датата в нещо сакрално, да я обвърже с митологията на съветската държава. В крайна сметка 9 май и без това в голяма степен е митологизиран и изкуствено раздут празник. Ненапразно другарят Сталин не го е обичал, понеже той прекрасно е знаел цената на тази победа и доколко тя е унизила Съветския съюз. Той прекрасно е знаел, че Съветският съюз е платил за тази победа с кръв, но от нейните плодове се е възползвал развитият Запад. Съветският съюз побеждава във войната, но губи последвалия го мир. При това печели не по точки, а с нокаут. Но това е друг разговор. 

Путин създава тази митология, но не й е съответен. Какво каза на хората на 9-о число? Нищо. И това усещане за нищо е много лоша новина за него, защото той нахлу на територията на съседна суверенна държава, напълно очевидно против Устава на ООН и това се нарича агресия. А завладяването на територията на тази съседна страна се нарича окупация. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш го каза в лицето на Путин. От гл. точка на Путин това е функционално оправдано, ако беше увенчано с победа. Но няма победа. Има само думи. Така започва разочарованието. 

Обръщам ви внимание, че популярността на Путин, на специалната операция нараснаха през март. През април социолозите регистрираха спад в одобрението на тези действия. На хората не е нужна риторика, а новини от бойното поле. Имам предвид на неговите привърженици. Те искат да чуват какво е окупирано, къде има победа. А победа няма. Налага се да я рисуват по телевизията и на красиви лозунги. Колкото и да са зомбирани моите сънародници, те правят разлика между победа и вкарване на войски в тясна крайгранична полоса, отвъд която войската не напредва. 

— Не чухме никакви новини в речта на Путин, въпреки че днес агенциите съобщават, че в завладения Херсон е проведен марш на "Безсмъртния полк". Защо Путин говори за Донбас, но нищо не спомена за Запорожката област, за Херсонската област? 

— Защото не е сигурен дали ще ги задържи. Величествените планове са смалени вече два или четири пъти. Понятията денацификация и демилитаризация са вече забравени, украинската армия се обновява и снабдява със съвременни западни оръжия. Каква демилитаризация е това? Същото е и с денацификацията. Затова в победната си риторика, съпроводена от  фанфари, обяснява, че "нашата цел беше да защитим рускоезичните братя и сестри в Донбас". Т.е. задачата е повече от скромна. И няма как да се разсъждава за Херсон или Харков. Харков не се предаде и явно няма да се. Винаги е било така в Съветския съюз - първо приемаха план, после го коригираха, после го изпълняваха успешно, но не изцяло. Сега е същото. 

Затова трябва да забравим за първоначалните цели и да слушаме за "рускоезичните граждани в Донецк и  Луганск". Забравете дори за сухопътния коридор към Приднестровието. Е, съжаляваме, не стана. То пък и такава задача всъщност нямаше. Защото плановете и задачите винаги се изпълняват победоносно. Затова речта на Путин направи жалко впечатление. 

- А защо не поканиха Лукашенко на парада? В този война той беше против Украйна..

- Лукашенко усеща властта с всичките си сетива. И с властолюбивия си нюх усеща, че от Путин мирише на политически труп. Безинтересно му е да седи до Путин, защото знае, че каквото можеше да получи от Путин, вече го получи. А сега трябва да оправя отношенията си със Запада. Той не беше поканен, за да не би да им откаже любезно. А може и чрез неофициалните канали поканата  да е била сондирана и Лукашенко да е дал да се разбере, че не му е интересно да стои на мостика на потъващия кораб на Путин.

Вече дава знаци за новата си политика към Европа, намига й, че няма отношение към тази война, че е напълно неутрален, и изобщо, уважаема "Европо, няма да е зле да подхвърлите някое и друго евро на татко Лукашенко". Но това, че той не седеше до Путин, това също е лош знак за последния. Лукашенко винаги е със силните на деня. А той чувства, че от Путин мирише лошо.

Източник: "Сега"

Снимка: Стоп кадър

#Владимир Путин

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »