Жан Виденов: 90-те са икономическият водораздел за България

Грешните макроикономически решения от началото на 90-те години са водораздела, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода, заяви бившият премиер от 90-те години Жан Виденов.

Според него всички важни решения за България са били взети през пролетта на 1990 г. и посочи мораториума върху външния дълг, плаващия курс на лева и безпределната кредитна експанзия, предаде Нова телевизия.

„Това ни обрече на едно развитие, което е напълно зависимо от външните инвестиции", каза Виденов.

По думите му бившият управител на БНБ Тодор Вълчев е дал банкови лицензи на „сульо и пульо" и е бил „послушна маша" на икономистите около Андрей Луканов.

„Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на ония решения. Всеки макроикономист, десен или ляв, ще ви каже - за три, четири, пет години една задлъжняла страна, която се мъчи да си преструктурира икономиката и е раздала наляво и надясно кредити с надеждата, че ще дойдат външни инвеститори, ще осигурят пазари – рухва", допълни още бившият премиер.

„Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 г., за да се справим с дълговия проблем – около 1 млрд. долара и малко повече за 1997 г, които никой на България не даде. В Гърция знаете мащабите на помощта", добави Виденов.

Според него нестабилността по онова време е тръгнала включително вътре в партията и това е едно от големите му разминавания с неговите бивши съпартийци, които „не са имали право на такова поведение".

Все пак, според Виденов, България се е отървала сравнително леко през 1996-1997 г.

„Паричният борд успя да отстрани тоя тумор сравнително точно, прецизно, без да реже живо месо. Останаха ни български банки", каза Виденов.

Виденов, който стана символ на кризата в средата на 90-те години, заяви, че дори тогава е имало по-малко дебелоочие и демагогия. „Имаше много заблуди и крайности, агресия, но по-малко неща оставаха скрити", каза той.

„Демагогия е да претендираш за лидерство на левицата в България и да отстояваш правилността на решението за плоския данък. Точно това стана, че и плосък данък въведохме най-накрая за резил (въведен от кабинета на Сергей Станишев – б.р.)", срещу което Станишев е получил „ добра перспективна кариера на международен чиновник".

Вторият пример, който той даде за дебелоочие, бе - "да провалиш преговори с труден партньор каквито са руснаците и да твърдиш, че следващите са ти виновни". На въпрос дали отново говори за Станишев, Виденов отвърна: "Или някой от „Позитано 20".

„По време на нашето управление аз бих се подписал, че по мое разпореждане, с мое знание, без мое знание, против моята воля далавери особени не са правени. 15 години можеха да се извадят наяве абсолютно всякакви уличаващи обстоятелства. Особено, ако вече си клеймосал някой, че е престъпник или глупак, или кукла на конци, всичко ми лепиха и нищо не излезе. И то защото твърдо и спокойно мога да ви дам тая декларация. Сакскобургготски, Станишев, Костов могат ли да я направят?", пипота реторияно Жан Виденов.

Според него след 1997 г. „Позитано" 20 е изменил на идеите си, на защитата на малкия човек и на подозрението към големия, към богатия, силния и добави, че Европейската левица страда от абсолютно същото и затова е в упадък.

Експремиерът призна, че политическите му надежди са умрели през 2000-та г. , когато е бил направен „стратегически съюз с партията - говорител на българската олигархия – ДПС", бил е спечелен и президентският избор с „неподходящ президент и обявихме това за велика победа".

„Когато цялата партия и почти целият народ повярва в това, аз вдигнах ръце", добави към това Виденов.

Той поясни, че Георги Първанов е бил неподходящ, защото „мисли основно за себе си, защото сърцето му не е на „Позитано", а при него си", тъй като „не бива да си на толкова високи позиции в политиката, мислейки толкова тясно и толкова себично", поясни Виденов.