Апокалипсисът идва, когато изчезне Иверската Богородица от Атон

Едно пророчество за Апокалипсиса и Второто пришествие витае около атонския манастир "Ивирон" и намиращата се там чудотворна Иверска Богородица. Разказа ни го австралийският монах, който се води пазител на иконата, наричана още Вратарница (Портаитиса). Тя е най-голямата светиня на обителта и най-старата на Атон. Та монахът ни разказа, че малко преди Свършека на този свят иконата  ще изчезне от Иверския манастир, където се пази вече над 1000 г. Пак според древното пророчество, когато това стане, монасите ще трябва отидат в близкия скит "Света Анна". Там ще бъде отслужена последната света литургия преди страшните дни. След като богослужението свърши, всички ще трябва възможно най-бързо да напуснат Света гора, защото полуостровът ще потъне в някакъв невиждан катаклизъм. Самото изчезване на иконата ще бъде главното знамение за Апокалипсиса, описан в светите книги.

В последно време все повече се налага мнението, че живеем именно в последните времена. Самото пророчество пък се коментира във всички 20 манастира на монашеската република. Всеки един от монасите там е наясно с него, тълкува го и го чака във всеки момент. Но дали скоро ще се случи, само можем да гадаем.

Историята на реликвата също е доста любопитна. Тя е дошла по море през X век. Опитвали се монасите да я измъкнат, но безуспешно. Тъкмо я доближавали, а тя вземела, че избягвала навътре в морето. Една нощ Божията майка се присънила на един праведен и възрастен монах на име Гавриил. Тя казала, че иконата й само на него ще позволи да я занесе в манастира. Влязъл той във водата и наистина иконата дошла при него. От голяма почит и уважение братята я вкарали в олтара на съборния храм, но на заранта я намерили пред портите на манастира. Знамението се повторило, че и потретило - монасите я прибирали, я тя сама бягала. Една нощ Богородица отново се явила на Гавриил с думите: "Не вие мене ще пазите, а аз вас. Затова трябва да съм пред входа на манастира." И до днес тя е там, в малкия червен храм, който се издига току пред входа на манастира. Изображението на Дева Мария пленява всеки с благодатта, която лъха от него. В самия храм може да се види и изображение на монаха, който преди 1000 г. е извадил реликвата от морето. В древното пророчества се казва още, че в момента, в който иконата на Богородица си тръгне от Света гора, манастирските сгради ще приведат снага, за да й отдадат почит. Според тълкуватели това ще се дължи на свиреп катаклизъм, който наистина ще наклони всички манастири на Атон. 

Черквата пред портите на Иверския манастир, където се пази чудотворната икона

Самият манастир е трети в светогорската йерархия. До него може да се стигне по вода или след двучасов преход от Карея, столицата на Света гора. Манастирът е основан е през Х век. Основатели са двама грузински монаси -  Свети Йоан и неговият син Свети Ефтимий от рода Торникий. Те са от грузинската област Иверия, откъдето идва и името на обителта. Преди да се замонаши, Йоан е бил пълководец с тесни връзки в имперския двор в Константинопол. Когато пълководец на Изтока се разбунтувал срещу централната власт, Торникий е призован от императора да отхвърли монашеството и да отиде в Константинопол, за да помогне за справяне със ситуация, която застрашава династията. Неговият съществен принос за поражението на бунтовника (979 г.) му донася щедри награди, включително приемането от императора на плановете му за построяването на манастир на Атон. Счита се, че така Иверският манастир е основан през 979/980 г., веднага след завръщането на Торникий (монах Йоан), който получава и титлата синкел.

Иверският манастир има излаз на море

Параклисът с чудотворната икона е построен вероятно след средата на XI век, близо до централната порта. Аналите сочат, че в онези дни вече е имало около 300 монаси. Малко по-късно самият манастир "Иверон" често се споменава в изворите като манастира на Дева Мария Портаитиса. Тогава започват да се оформят две групи монаси - на грузинците, които се молили в католикона на Богородица, и на гърците, които провеждали своите богослужения в черквата  "Свети Йоан Кръстител”. Днес тя е запазена. Намира се на около 1 час ход пеша западно от манастира. През 1230 г. той се сдобива с хрисовули от българския цар Иван Асен II за владеене на Струма. В духовно отношение монасите от "Иверон" играят активна роля в движението на исихастите.  През XIX век манастирът има много метоси из Българско - в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и др. В Иверската обител се пазят няколко безценни ръкописа, свързани с българската история. Там е и един от деветте преписа на пространното житие на Св. Климент Охридски от XV век.

Чудотворно копие има и в България

Копие на Иверската Богородица е рисувано през 1648 г. по молба на Никон (Никита Минов), впоследствие патриарх на Москва. Оттогава тази икона става важен обект на поклонение във Великото московско княжество. Малко по-късно - през 1790 г., е създадено и българското чудотворно копие, което се пази в Роженския манастир. В онези дни той е бил подопечен на "Иверон".

За разлика от останалите копия на иконата дареното на Роженския манастир се получава наистина уникално. То е направено от светено желязо, а образът на Иверската Богородица е обкръжен от десет малки композиции, изобразяващи чудесата на иконата. Счита се, че Роженската Дева помага при травми и безплодие. Днес влиянието на Иверския манастир и неговата икона "Богородица Вратарница" се простира в целия християнски свят. Счита се, че иконата защитава дома от беди, нападения, кражби и всяко зло. Помага за възвръщането на душевното и физическото здраве, за опрощение на греховете.

Източник: Телеграф