Чавес – противоречивото лице на социалистическата идея

Автор: АФП; Превод: БГНЕС

Уго Чавес, който беше преизбран за нов 6-годишен мандат като президент на Венецуела, се наложи като силната личност в страната още когато беше избран за първи път през 1998 г., предизвиквайки противоречиви реакции както в своята страна, така и в чужбина със „социалистическата си революция“ и буйния си и многословен стил.

Този бивш парашутист, който днес е отслабнал заради лечението, след като му беше открит рак на простатата през 2011 г., е печелил всички избори, на които се е представял, независимо от обвиненията на неговите опоненти в „авторитарно управление“.

Вчера той бе избран с 54,42% от гласовете срещу 44,97% за опонента му от опозицията Енрике Каприлес Радонски след преброяването на 90% от бюлетините.

Тази победа му гарантира - ако здравето му позволи - да остане най-малко до 2019 г. начело на страната с най-големите петролни залежи в света, за да продължи своя „социалистически проект на 21. век“.

През последните месеци някогашният пламенен оратор отслабна и оплешивя след лечение в Куба, но днес твърди, че е напълно излекуван.

Роден през 1954 г., дете на учители в щата Баринас, баща на 4 деца и католик, развеждан два пъти, Уго Чавес започна да лансира своя социалистически проект през 1982 г. вдъхновен от идеите на Симон Боливар, емблематична фигура в борбата за независимост срещу испанците.

През 1992 г. подполковникът се опита, но без успех, да извърши военен преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, който го изпрати в затвора за 2 години, но точно това го направи много популярен.

Шест години по-късно кандидатът на коалиция от леви партии спечели изборите с 56% от гласовете. Като ръководител на страната с най-голям износ на петрол в Южна Америка Уго Чавес изгради своята популярност благодарение на многобройни социални програми в здравеопазването и образованието.

Оттогава той се радва на всеобщото уважение на бедните класи и непрекъснато повтаря, че е върнал тяхното „достойнство“.

Опозицията обаче го обвинява в еднолично управление и в манипулиране на медиите в името на една-единствена кауза - оставането му на власт.

Преди да се разболее, той беше хиперактивен, непреклонен пред опонентите си, харизматичен, способен да омеси в една и съща реч романтични песни, псувни и прояви на ерудираност.

Чавес разви неконвенционален управленски стил, разчитайки на своя инстинкт, но и на военното си образование.

„Уго Чавес е противоречива смесица от левичарство и милитаризъм“, посочва историчката Маргарита Лопес Маия, бивша негова привърженичка, присъединила се към опозицията.

След като се провали в опита за преврат, през 2002 г. президентът реши, че светът се дели на приятели и противници, и окачестви своите опоненти като „предатели и безотечественици“.

Извън страната той е образец, но и щедър дарител на редица латиноамерикански ръководители от левицата.

Пламенен радетел за единството на Латинска Америка, той изгради структури за регионална интеграция и създаде стратегически съюзи с Русия, Китай или Иран, като не пропуска да изрази подкрепа на оспорвани ръководители като либиеца Муамар Кадафи, иранеца Махмуд Ахмадинеджад или сириеца Башар Асад.

В същото време обаче проявява прагматизъм, като например никога не прекъсна износа на петрол за САЩ въпреки лютите си критики срещу „американския империализъм“.