199454 статии       |       400 интервюта       |       1526 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.62188| EUR 1.95583| GBP 2.253|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

„Ведомости“: Опасен ли е шистовият газ за „Газпром“?

4 октомври 2012, четвъртък / 13:58; Коментари: 0
Send to Kindle
„Ведомости“: Опасен ли е шистовият газ за „Газпром“?
Доколко е опасен за бизнеса на руския газов концерн „Газпром“ шистовият газ, който вече преобърна американския и започна да променя европейския пазар? Снимка: ЕПА/БГНЕС

От: вестник „Ведомости“; Превод: БГНЕС

Доколко е опасен за бизнеса на руския газов концерн „Газпром“ шистовият газ, който вече преобърна американския и започна да променя европейския пазар?

Американското чудо

В Америка отдавна са се интересували от шистовия газ: първият сондаж е направен още през 1821 г. в щата Ню Йорк. Но доскоро този тип сондажи даваха много малко газ, за да възстановят парите, вложени в добива. Производството на шистов газ стана възможно благодарение на новите технологии – хоризонтални сондажи в съчетание с хидрофракинг.

Хоризонталните сондажи увеличават площта на контакт на сондата със скалите от 30 до 50 пъти. За сондирането се използва смес от вода, пясък и химикали, които се вкарват под налягане. В резултат на хидроудара стените на газовите колектори се разрушават, газът се освобождава и излиза на повърхността – дебитът се увеличава многократно. Такъв добив е вече икономически изгоден.

Джордж П. Митчъл прокарва пътя в светлото енергийно бъдеще. През 1981 г. той започва експлоатацията на находището „Барнет Шейл“ в щата Тексас. В течение на 20 години той упорито експериментира с различни методи, докато не открива най-оптималния.

В началото на ХХІ век Митчъл продава своя бизнес - Mitchell Energy & Development – на компанията Devon Energy за 3,5 млрд. долара.

Още един пионер в усвояването на Barnette е Chesapeake Energy начело с Том Л. Уорд. Тя започва сондажи в Тексас през 1989 г. Техният пример е последван и от други компании.

Според оценката на агенция Perryman през миналата година от 14 000 сонди в Barnette са добити 50 милиарда куб.м газ.

След успеха в Тексас започват търсенето на шистов газ навсякъде – и го откриват в района, простиращ се през щатите Пенсилвания и Ню Йорк, а също така в Арканзас, Мериленд и Западна Вирджиния, Оклахома и т.н. Привлечени от новите перспективи, чуждестранните компании се отправят в САЩ.

„За отрасъла беше изненада, че тези резерви са толкова добри и освен това конкурентоспособни от гледна точка на цената. Смятаме, че шистовият газ може да се превърне във фактора, който да промени всички правила на играта“, обяви през 2009 г. Руне Бьорнсон, оглавяващ газовия клон на норвежкия гигант „Статойл“.

През 2009 г. САЩ поставиха световен рекорд по добив на газ и за пръв път от 2002 г. изпревариха Русия, където добивът намаля с 12,3% до 583 млрд. куб.м. В САЩ той нарасна с 3,2% до 620 млрд. куб.м. Днес от шисти се добива една трета от американския газ.

През юни 2009 г. американският Potential Gas Committee обяви радикално преоценяване на резервите от природен газ в САЩ – от 36,8 трилиона до 52 трилиона куб.м, преди всичко благодарение на шистовия газ. Това означава, че Америка разполага с достатъчни газови резерви за следващите 100 години.

Заради резкия растеж на добива на шистов газ (през 2011 г. той достигна 180 млрд. куб.м) САЩ в близко бъдеще няма да имат място, където да го съхраняват – в края на октомври хранилищата ще бъдат запълнени на 100%.

Златният век

Производството на шистов газ свали цените в САЩ – те се понижиха няколко пъти и сега се намират в диапазона 100 долара за 1000 куб.м. В случай че продължи натрупването на резерви, те могат да се понижат до около 70 долара, прогнозира анализаторът от Jefferies & Co. Бидж Перинчерил.

С неговата позиция са съгласни много играчи на пазара: те залагат на поевтиняването на газа. Американските компании, взели кредити за закупуването на машини за сондиране, трябва да продават газа по дъмпингови цени, за да не се разорят.

Потребителите са на сметка - отоплителният сезон не им излиза скъпо. През миналата зима цената на отоплението на газ достигна 9-годишния минимум.

„Американските заводи получиха конкурентно предимство. Евтиният газ може да се превърне в главния фактор за възраждането на американската промишленост“, смята Боб Маккътчън от PricewaterhouseCoopers.

Благодарение на развитието на новия отрасъл над 200 000 американци намериха работа. В ежегодното си обръщение към нацията в началото на 2012 г. президентът Барак Обама заяви: „Ние имаме толкова шистов газ, че той ще стигне на Америка за почти 100 години. Моята администрация ще направи всичко възможно за безопасното развитие на този ресурс“.

През 2010 г. шистовият газ е добавил почти 77 млрд. долара в БВП на САЩ, а през 2015 г. се прогнозират вече 111,2 млрд. долара.

Изобилието на евтин газ насърчава развитието на зелените технологии: автомобилните компании разработват хибридни модели, а електростанциите на въглища, които изхвърлят в атмосферата парникови газове, се затварят една след друга.

Американските газови компании се надяват да изнесат излишъците от шистов газ в чужбина, където цените са няколко пъти по-високи. От вносител САЩ се превръщат в износител.

Франция, Япония и Китай помагат на Америка да строи заводи за производството на втечнен природен газ, за да го изнасят с танкери през океана. А терминалите, появили се на американското крайбрежие с оглед на вноса на втечнен природен газ от Катар, променят предназначението си за износ.

Експорт на революция

Нетрадиционният газ може да промени ситуацията на световния енергиен пазар и да разбърка колодата с основни играчи, заяви главният икономист на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.

Делът на Русия и страните от Близкия изток в глобалната търговия с газ ще намалее от 45% на 35%, а най-голям производител ще станат САЩ (825 млрд. куб.м. срещу 785 млрд. за Русия), се казва в доклада „Златните правила за златния век на газа“.

Мнозина американски законодатели се обявяват срещу износа на газ – те не желаят покачването на цените на вътрешния пазар. Но американските компании са готови да предложат своето ноу-хау в чужбина, шисти дал Бог навсякъде. Много европейски страни, недоволни от своята енергийна зависимост от Русия и ценовия диктат на „Газпром“, се интересуват от американските технологии с надеждата да повторят успеха на САЩ.

Големи залежи от шисти са открити в Австрия, Великобритания, Холандия, Швеция, Германия, България, Унгария, Полша, балтийските страни и Украйна.

Но еуфорията във връзка с шистовия газ в Европа бързо се смени с унинието: заради „особеностите на националния добив“ редица проекти бяха замразени или въобще бяха загробени. Американският опит никак не може да се приложи на европейска почва.

Шистовият бум в Америка възникна благодарение на уникалното съчетание на природни, икономически и политически фактори. В САЩ има либерално законодателство за недрата и огромни изоставени територии с инфраструктура.

За да се започне добив в тези простори е необходим лиценз (лесно се получава) и оборудване (в навечерието на бума пазарът беше забит с необходимото оборудване за сондиране, още повече нямаше проблем с евтините кредити). Правителството въведе данъчни облекчения за тези, които разработват шисти.

На Америка също така й провървя с качеството на шистите – преди всичко това са високопродуктивни, дебели, термично зрели пластове като в Barnette Shale. През 2010 г. американците са пробили 487 000 сонди в 30 щата.

С течение на времето се установи, че добивът на шисти е вреден за околната среда: химическите вещества, използвани при хидроразбиването, проникват през процепите и пукнатините в седиментите, заразявайки водата, въздуха и почвата.

В Пенсилвания и Уайоминг не се препоръчваше да се пие вода от кладенци за определен период от време.

Добивът на шистов газ скоро беше забранен в гъстонаселената Европа с нейното трепетно отношение към екологичните проблеми. Първа се отказа от хидроразбиването Франция.

Великобритания въведе мораториум, след като през пролетта на 2011 хидроразбиването предизвика слаби земетресения в Ланкашир. Румъния и Чехия замразиха геоложките проучвания за няколко години.

Не революция, а еволюция

Украйна и Полша както и преди възлагат надежди на шистовите залежи. През май Украйна проведе конкурс за сключване на споразумение за разделяне на продукцията от Юзовското и Одеското находище на шистов газ. За победители бяха обявени американската „Шеврон“ и „Роял Дъч Шел“.

За Варшава добивът на нетрадиционен газ се е превърнал в национална идея (поляците днес плащат средно по 550 долара за 1000 куб.м).

Според МАЕ, Полша разполага с най-големите запаси от шистов газ в Европа – около 5,3 трилиона куб.м. По-скромна оценка даде през април 2010 компанията Wood Mackenzie — 1,36 трилиона куб. м. Но какъв процент от тях са икономически изгодните за извличане запаси?

„ЕксонМобил“ проби две сонди в Полша и се отказа от начинанието: количеството газ не оправдава започването на добив.

Огромни запаси от шистов газ има Китай. Според оценката на МАЕ те надхвърлят съвкупните извлекаеми запаси на САЩ и Канада. Тези запаси са разположени предимно в северозападната част на страната, далеч от индустриалните центрове.

Държавните „Синопек“, „Петрочайна“ и „Чайна Нешънъл Офшор Ойл“ си сътрудничат с американските и канадските компании, учейки се от техния опит. Но там има друг проблем: в неотдавнашно изследване банка Ей Ес Би Си припомни, че в Китай съществува дефицит на вода, а технологиите за хидроразбиване изискват наличието на значителни водни резерви в близост до находищата.

Шистова революция няма да има, затова пък е възможна еволюция – поетапно увеличаване на дела на нетрадиционния газ на пазара на енергоносители, смятат анализаторите.

„Газпром“, край на диктатурата

Макар „Газпром“ да не признаваше дълго време съществуването на проблема, отвъдокеанската шистова революция удари по неговите печалби. САЩ се отказаха от катарския втечнен природен газ и арабската страна пренасочи танкерите си в Европа, предлагайки й своята стока на ниски цени.

Котировките на спотовия пазар спаднаха почти двойно, засягайки силно интересите на „Газпром“. Компаниите, сключили дългосрочни договори с „Газпром“ загубиха много, защото той обвързва цените си с тези на петрола.

От началото на 2012 г. доставките на „Газпром“ се свиха с около 14%, съобщава „Блумбърг“. На „Газпром“ му се наложи да направи отстъпки и да предостави намаления на концерните „Газ дьо Франс Сюез“ и ЕНИ. След тях чехите и поляците също поискаха намаления: въпросът до ден-днешен се разглежда от арбитражния съд.

Макар спотовият пазар да е значително по-малък по обем, отколкото пазарът на дългосрочните договори, той започва да влияе на дългосрочните цени.

„Газпром“, колкото и да го боли, трябва да се примири с шистовата революция. Тя оказва влияние върху неговите перспективи за растеж, способността му да диктува цените и продажбите“, заяви водещият анализатор на Energy Policy Research Foundation Бен Монталбано.

„Газпром“ планираше да изнася газ за САЩ от Щокмановото находище. Днес руската компания е останала без пазар и усвояването на Щокман е отложено.

„Растежът на добива на шистов газ означава разкъсване на обвързването на газовите цени към петролните. Колкото по-рано „Газпром“ се откаже от своята стара ценова формула, толкова по-бързо ще започне да расте делът на руския таз на европейските пазари“, смята генералният директор East European Gas Analysis Михаил Корчемкин.

„Първоначално съществуваха илюзиите, че шистовият бум е поредният сапунен мехур, а сега нашият експорт се измества от друг газ. Нашият газ е един от най-скъпите и негъвкавите. Системата от дългосрочни договори, която работеше без проблеми десетилетия, изживява своето време“, признава мениджър на „Газпром“.

Но официалните представители на „Газпром“ не се страхуват от американската шистова революция.

„Ако следваме икономическата логика, това по никакъв начин няма да повлияе нито директно върху бизнеса на „Газпром“, нито върху договорите с европейските потребители“, заяви представителят на газовия гигант.

„През последните няколко години в Америка се запазва парадоксалната ситуация: в САЩ този газ се продава за 2-3 долара за 1 мбте (72-107 долара за 1000 куб.м). При това средната цена на същия газ от сондажа е 5-7 долара за 1 мбте. Наистина ли смятате подобен пазарен модел за жизнеспособен?“, добавя той.

Според неговата оценка, отчитайки транспортирането, втечняването, превозът през океана, регазификацията и др., американският газ трябва да струва в Европа 13 долара за 1 мбте, което е по-скъпо от руския (неговата средна цена в Европа – 11-12 долара).

Вероятно по-изгодно ще бъде американският газ да бъде доставян на примамливия азиатски пазар, особено в Япония, където цените достигат 16 долара за 1 мбте (572 долара за 1000 куб.м). А европейците едва ли ще се съгласят да плащат подобни цени.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: