Журналистът Венелина Попова пред NOVINITE.BG: Партиите, създадени от матрицата, се маргинализират и ще останат в историята

Журналистът Венелина Попова пред NOVINITE.BG: Партиите, създадени от матрицата, се маргинализират и ще останат в историята
A A+ A++ A

Венелина Попова е дългогодишен журналист в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондент от Стара Загора. В момента е автор в "За истината" и "Тоест". Носител е на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.

 

Автор сте на десетки разследвания за корупция и злоупотреби във властта. Кое от тях беше най-сложно за Вас и защо?

Не може да се отговорни еднозначно на такъв въпрос. Всяко разследване е специфично, по някои съм работила по-кратко и по-леко, други са ми отнемали много време и енергия като това за фирмата „Габровница“ АД – собственост на турския „Кастомону холдинг“ и за щетите върху природата от нейното производство или за дейността на старозагорските индустриалци Иван и Лука Ангелови и замърсяването на околната среда от техни производства. Такова беше и разследването за грандиозната кражба на 11 млн. лева при строежа на сградата на социалното министерство в Стара Загора и делото срещу министър Масларова, която след 12 години и връщането на делото за ново разглеждане бе оправдана по него. Но може би наистина най-сложно беше разследването за залповите обгазяванията на старозагорски регион, причинени от унищожаването на руски ракети и други стари оръжия на военния полигон Змейово.

През годините многократно властимащите и органите на реда са оказвали върху Вас натиск заради разследванията Ви. Какво Ви струваше да издържите, да не се предадете?

Как да измеря какво ми е струвало напрежението, битките, натиска от страна на силните на деня или от шефовете ми в БНР? Най-малкото загубих част от здравето си, особено в годините, когато в качеството ми на главен редактор на Радио Стара Загора започнах едни промени, които през 1991 година в очите на колегите ми са изглеждали повече от революционни и неприемливи. Трийсет години, освен хората във властта, не ме долюбваха и генералните директори на БНР, които имаха проблеми с управляващите заради мои разследвания, репортажи и коментари. И най-вече, заради въпросите, които задавах в упор към кметове, министри, премиери и президенти. Така Георги Първанов не можа да ми прости постоянните въпроси за обгазяванията на региона, които му задавах като на върховен главнокомандващ на армията. Защото договорката за унищожаването на руските ракетни установки на полигона Змейово е станала с неговото съгласие.Тогава беше оказан натиск върху генералната директорка на БНР Поля Станчева и отново бях на ръба на уволнението, но ми се размина само с неплатен отпуск по време на кампанията на Първанов за втори мандат. И Валери Тодоров искаше да ме уволни след разследването ми срещу Емилия Масларова, но не посмя.

Смятате ли, че журналистическата гилдия е постигнала някаква солидарност? И чувствате ли се подкрепена морално от колеги, когато публикувате анализите и разследванията си?

Неведнъж са ми задавали този въпрос. Получавала съм морална подкрепа от много колеги и от съсловни организации като Асоциацията на европейските журналисти, например. АЕЖ и медии като „За истината“ и „Тоест“ застанаха зад мен като техен автор, когато кафявите медии на Делян Пеевски изригнаха отрова по повод моето разследване за даренията на олигарха в първите месеци на Ковид епидемията. Защитиха ме и издания като „Дневник“ „Свободна Европа“, „Медиапул“, „Дойче веле“, „Клуб Z“, телевизия „Евроком“, програма „Христо Ботев“ на БНР и др., не мога да изброя всички. За съжаление интегритетът в нашата гилдия е нарушен и това е тема, която трябва да вълнува цялото общество, но не виждам това да е така.

Мислите ли, че Европейската прокуратура начело с Лаура Кьовеши ще успее да осветли корупционни схеми у нас и да бъдат повдигнати обвинения към конкретни лица?

С една дума – да, мисля. Но някои хора в България погрешно смятат, че тази институция, създадена да защитава от кражби и разхищения парите на европейските данъкоплатци, ще се занимава с корупцията у нас на всички нива. Не, това е заблуда, от която трябва да се отърсим. Лаура Кьовеши и европейските прокурори ще разследват само случаи, свързани със злоупотреби със средства от европейските програми и фондове. За другите престъпления има българска прокуратура. Каква е оценката за нейната работа показаха протестите миналото лято срещу главния прокурор Иван Гешев и корупцията в съдебната система.

Справили се служебното правителство с различните кризи у нас? В кои области се провали тотално? Има ли такива, в които успя?

Скоро служебният кабинет ще бъде част от миналото, с което ще се занимават историци и анализатори. Разбира се, правителството на президента Румен Радев успя в най-важното, за което бе назначено – да създаде условия за провеждането на честни избори. И заслуга за това има най-вече вътрешният министър Бойко Рашков, който не се побоя да се противопостави на политическия бандитизъм и да пресече всички опити и схеми за купуване на гласове и манипулиране на вота.

Провали се кабинетът и в овладяването на поредната вълна на Covid епидемията, и предлагането на най-адекватни мерки за излизане от нея. Но и най-големите критици на министър Стойчо Кацаров щяха да потънат в блатото, наречено болнична помощ в България.

Пред кабинета се откриха много фронтове, затова той не можа да се справи и с енергийната криза, предизвикана и от световни тенденции, и от схеми на българската мафия в сектора. За тази битка служебното правителство нямаше нито сили, нито време да я води.

Обществото ни е разделено по много теми. Последната, която поляризира мненията, е темата за ваксините срещу Covid-19. Какво не ни достига, за да сме единни, особено по жизненоважни въпроси?

Причините да сме толкова разделени са много, но основната е недоверието на гражданите към държавата и нейните институции. Това недоверие е исторически предпоставено. Столетия България не е съществувала на световната политическа карта като самостоятелна държава. А периодите, в които сме имали автономна държава и граници, са толкова малко и толкова кратки, че не е имало време да се създаде устойчиво отношение към държавността и институционалността. А през годините на прехода обществото ни беше измамено и ограбено – не само материално, но и ценностно, и морално. Затова, когато сега властите ни казват, че трябва да направим едно или друго – например да се имунизираме срещу ковид, най-естествената ни реакция е подозрението, че ни мамят, недоверието и отрицанието на предлаганите от властта мерки.

Трудно е да бъдем единни, защото българите сме индивидуалисти и подлагаме на съмнение всичко. Възможно ли е това да се промени и какво не ни достига, за да имаме общи споделени ценности, не мога да кажа. Но със сигурност най-големият грях на комунизма беше, че поруга християнството и другите изповедания у нас и насаждаше атеизма в съзнанието на хората близо половин век – това е много тежка вина на бившия режим.  

Какви тенденции показаха последните избори и как си обяснявате завръщането на Делян Пеевски в политиката?

Най-важната тенденция е, че партиите, създадени от матрицата, все повече губят обществено доверие и влияние, ще продължат да губят подкрепа и да се маргинализират и накрая просто ще останат в историята. В същото време има и крах на идеологиите. Либерализмът претърпя  фиаско у нас, затова е интересно да видим ще успее ли да създаде кабинет „Продължаваме промяната“ и какъв модел на управление ще предложи?

Втората, при това опасна тенденция, е своеобразното радикализиране на елита на етно-религиозната партия ДПС. Нейният формален лидер Мустафа Карадайъ отиде на крака при президента Ердоган, за да търси подкрепата му за проведените вече избори. И я получи след публичното си изявление, че Турция е неговата родина – майка. След като служебният вътрешен министър попречи на ДПС да реализира схеми за купуване на гласове, особено в ромските махали и гета, партията на Ахмед Доган активизира изселническия вот в Турция и си върна позицията на трета политическа сила в българския парламент. Колко дълго ще издържи елитът на тази партия без финансови инжекции от властта, които получаваше редовно досега от правителствата на Бойко Борисов, предстои да видим. 

Завръщане на Делян Пеевски в политиката, както казаха вече мнозина анализатори, е своеобразен реванш за олигарха особено след санкциите, които му наложи американското правителство по закона „Магнитски“ и след появяването на името му в Досиетата „Пандора“. А кандидатирането му за народен представител във Великотърновска област беше предизвикателство към общественото мнение, както вече отбелязаха мнозина анализатори. Христо Иванов, за когото разобличаването на българското задкулисие като модел на „Сараите“ се беше превърнало в кауза, реши да се изправи срещу Пеевски във Велико Търново като обяви, че битката между двамата ще е символната битка на тези избори. Лидерът на ДБ призова „Нито глас за Пеевски“, но олигархът получи мандат. А на Христо Иванов не му остана нищо друго, освен да подаде оставка като съпредседател на коалицията „Демократична България“, която понесе тежък удар на тези избори.

Кой ще победи в другата лидерска битка – президентската, която ще е следващата неделя между Румен Радев и професор Анастас Герджиков?

Изглежда напълно вероятно Румен Радев да повтори мандата си. Вярно е, че ГЕРБ и ДПС ще се опитат да мобилизират своите избиратели, както може да се очаква, че част от гражданите, гласували за Радев, сега няма да отидат до урните, спокойни от голямата му преднина. Не е изключен и голям гаф до края на седмицата, който да обърка прогнозите. Подобен мач вече сме гледали преди години между Петър Стоянов и Георги Първанов. Затова е по-добре да изчакаме до 21 ноември.

Снимка: БНР

Интервю на Ани Романова

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »